Как се е зародил изразът “Да чукнем на
дърво”?
Изразът е синонимен на още няколко, които имат същото предназначение.
Вероятно сте чували и за тях - “Да не чуе дяволът” и “Да не чуе злото”.
Обикновено се използват, когато се обсъждат важни теми и изведнъж се
спомене бъдещето - по този начин изразът служи като защитен щит срещу
осуетяване на плановете от злото.
Не може да се определи кога точно хората са
започнали да го използват с цел да се предпази щастието или пък да се
призове такова в живота.
Различните теории
Има открита връзка между езическите вярвания и този ритуал за щастие.
Предците вярвали, че в дърветата живеят духове, а стъблата им са били
включвани в немалко религиозни ритуали.
Друга предполагаема теория за появата на този израз е, че в миналото
предците ни са почуквали по дървото, за да извикат духовете, когато имат
нужда от помощ.
Версиите обаче са много и не спират дотук.
Някои хора смятат, че обичаят се появява в древна Ирландия - по този
начин чрез почукване на дръво езичниците са отправяли своите
благодарности на елфите, че са имали късмет в дадено начинание.
Православните християни пък го използвали, за да призоват Иисус Христос
да ги защити и помогне. В този случай дърветата били символ на кръста.
Още една любопитна теория за чукането на дърво ни отвежда през далечната
1490-та година, свързана със страданията на евреите из територията на
Испания. По време на Инквизицията евреите се прикривали в синагогите,
изработени именно от дърво. Там те откривали единственото си спасение.
Но в тези храмове се влизало след почукване на дървена врата и изричане
на таен код. И това е теорията, от която се смята, че е възникнало
почукването на дърво - като начин за спасение.
Която и теория да сметнете за вярна, е факт, че с годините това суеверия
се утвърждава все повече и се използва и в наши дни за защита от
негативна енергия, призоваване на щастие или отправяне на благодарност -
всяка култура го използва според своите вярвания.
