„Излетът тази неделя беше организиран от Природен парк „Врачански Балкан” и Природозащитен център „Натура”. Водач ни беше опитният планинар Евгени Христов. Участвахме повече от 20 човека от различни възрасти. Имаше и млади хора, ученици и възрастни над 50-60-годишни.
Обединяваше ни любовта към Балкана и желанието да прекараме в движение един от празничните дни. Допълнително интересът ни се подхранваше от това, че ще посетим едно от най-прекрасните места на Врачанския Балкан - водопада „Боров камък”.
Екопътеката е просто чудесна, добре поддържана, помислено е много за сигурността на посетителите, с множество места за отдих край нея. Ласкаво се изказаха за нея група туристи, които не бяха от нашия край, но бяха дошли с намерението да прекарат два дни в планината. Бяха искрено изненадани от това, което завариха тук. Споделиха, че нашият край е богат на красоти и жалко, че населението не се радва да висок стандарт.
Иначе самият водопад е наистина впечатляващ. За тази красота бяхме подготвени още по пътя - с множеството водоскоци, над които преминава пътеката с мостчета. Прохлада и игра на светлината, свежа растителност, много багри и цветя. Мислехме, че излетът е само до полянката със заслона, която е над водопада. Интересното, всъщност, предстоеше.
Водачът ни поведе към местността ”Ушите”, откъдето предприехме едно трудно изкачване на връх Бук. Не съм предполагал, че от върха ще се разкрие такава гледка - оставаш без дъх като видиш всички величествени върхове на Врачанската планина и върховете отвъд Искърското дефиле. Високото опиянява, чувстваш се властелин на пространството и времето. И си мисля, българската природа е единственото ни истинско богатство, което просто трябва да пазим и съхраним. Защото бетон и пластмаса има навсякъде, но погубим ли естествената красота, погубили сме всичко.
Излетът беше малко уморителен, но емоцията няма цена. С усещането за още един прекрасен досег с природата, богати на впечатления - така се прибрахме. И с намерението отново и отново да бъдем сред красотите на нашия Балкан.
