Самата дума обаче има доста по-различен произход и значение в исторически план. Всъщност тя е по-скоро синоним на изисканост и елегантност в редица общества. Тя идва от немския език и по-конкретно от глагола anziehen (обличам се). Съществителното Anzug означава „облекло“ и по-точно „официален костюм“ в Германия.
Стилното обличане далеч не е само прищявка на модерните
общества, като тази мода първоначално е била наложена от кралските особи
в Англия, независимо че тогавашните разбирания за елегантност
са били доста по-специфични в сравнение с днешните. В следващите редове
ще се фокусираме върху историята на „анцуга“ и многобройните промени в
модните тенденции през вековете.
1666 г. - раждането на “анцуга”
В средата на 17-ти век за пръв път този термин е въведен, за да се обозначи официалното облекло на кралските семейства в Западна Европа. Тогавашният костюм е бил всичко друго, но не и обикновен, като чрез помпозността се е целяло да се подчертае високото място на носещия го в социалния строй.
Характерни са били широките ризи и елеци, както и така наречените “килоти”.
Развитието на модата през 19-ти век
Почти два века по-късно опростяването на външния вид на “анцузите” вече е било факт. В средата на века се появяват дългите фракове, които се превръщат в класически тоалет. Новият костюм включва въвеждането на тиранти, както и черни шапки, като обувките също стигат до коленете на мъжете.
Началото на 20-ти век и индустриалната революция
Краят на 19-ти и началото на 20-ти век са характерни с навлизането на индустриализацията в живота на хората, съответно и определени промени в начина на обличане. През второто десетилетие на миналия век костюмите са се превърнали в официалното облекло на мъжете от всички класи на обществото, след като производството на дрехи се е увеличило многократно.
Именно в този период „анцуга“ се сдобива и с по-традиционната си
модерна форма. На мястото на предишните помпозни тоалети се появява едно
желание за уеднаквяване на стила на официалното облекло. Килотите били
заменени от панталони с висока талия, докато костюмите вече била все
по-често на раета.
1950 г. - появата на класическата “триада”
В средата на 20-ти век приближаването до класическия външен вид на модерния костюм продължило. В модната сфера било утвърдено официалното облекло вече да се състои от три основни части - сако, риза и официален панталон.
Всичко това било гарнирано с популяризирането на по-цветните вратовръзки, които по своеобразен начин да “разчупят” външния вид на мъжете. Друго нововъведение се криело в изработването на джобната кърпичка в предната част на сакото. Елегантните шапки също не са били изключение, служейки като допълнение към тоалета.
Осемдесетте години: колкото по-широко, толкова по-добре
С наближаването на края на века акцентът започнал да падна върху удобството на всяка една дреха, включително и по отношение на официалните костюми. Тенденцията е повелявала, че саката, ризите, вратовръзките и панталоните трябва вече да са широки, внасяйки известна лекота и дори небрежност в работното облекло.
Модерните времена и поредният обрат в модата
“Анцугът” през 2000 г. година поема нов завой в развитието си. Модерното време вече приема тесните дрехи за далеч по-подходящи, с цел подчертаване на красивото и хармонично тяло на всеки. Костюмите вече са преминали по-скоро в Slim Fit вариант, като акцентът е поставен върху по-тесните панталони, прилепналите ризи и сака, както и върху по-простите и изчистени цветове като синьо, черно, сиво и други.
Както виждате, модните тенденции винаги са били доста относително
понятие, променяйки се постоянно в унисон с обществените потребности.
Думата „анцуг“ влиза в българския език като наименование на дреха, която
свързваме с непретенциозността, но коренът ѝ винаги ще ни връща към
света на изисканите маниери и елегантния външен вид. Представите за стил
са се променили, но костюмът винаги ще остане ключова част от
официалното общуване.
Източник: vesti.bg
