В народните обичаи денят се нарича Ивановден, а още и Женски водици, и е третият ден от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Първият е на "Попова Коледа", вторият е на Йордановден - наричан още Мъжки водици.
На Женски водици задължително се къпят сгодените моми, булките. Булката се къпела в девера или кума си, като го дарявала с кърпа и чорапи. Разбира се, задължително се къпят също имениците и децата за здраве. Явно навремето къпането не се е приемало за приятно нещо, тъй като по обичай можело да се откупиш с пари, за да не те къпят. На места се от "водичарки" се извършва ритуалът "Водици", наподобяващ този на "совойниците" на Зимния Кръстовден, но без освещаването на водата.
По традиция, Ивановден се смята и за ден младото семейство, което е минало под венчилото през изминалата година. В тази връзка в Перушица все още се извършва ритуалът "Къпанки". Смята се, че тези, които влязат в ледената река, ще заченат здраво поколение.
Обредите за "Къпанките" започват от сутринта. Най-близките се събират в дома на младото семейство, а домакинът посреща всеки с вино. По обяд гостите придружават младоженеца, който скача в реката. След него скача и кумът му, а след тях се изсипва бакър вино за здраве.
На празника в село Реселец пък изпълняват ритуала "Пренасяне през реката за здраве и берекет", цялото село се пренася през реката, като се започва от момите. По традиция след това се играе "мокро хоро" в реката.
В българските обичаи Ивановден е ден за побратимяване и кумство. Момчетата, които искат да се побратимят, ходят в домовете си, за да получат благословия от майката на другия. Тя ги посреща с китка бръшлян и чемшир, завързана с червен конец, и ги дарява с златна паричка - да е вечна дружбата им.
Ритуалът за побратимяване е следният: Младежите, които искат да са побратимят, стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени - за да милеят един за друг. После отпиват вино - символ на кръвта, която ги свързва, и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими. Новото родство се закрепяло от три последователни танца: чепня - изпълнявана от посестримите, чер пипер - игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро - с участието на всички. На обяд се ходи у кумовете, кумците носят пита, баница, месо, вино и подаръци.
Ивановден поставя край на периода, в който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои краища на страната коледарите окъпват тържествено царя на чешмата. Той им приготвя богата трапеза,на която присъстват и останалите маскирани като мечка, араби и невеста. За да се приключи подобаващо целия цикъл на Коледуването всички излизат на празнично хоро.
В различните краища Ивановден е съпроводен с надбягвания с коне, наричани още Ивановденски кушии. На други места ергените се обличат в старовремски женски дрехи, чернят лицата си със сажди, задяват момите и обикалят домовете.
Трапезата на Ивановден не се раздига до другата сутрин. Смята, се че ако си именик и не ти дойдат гости е лоша поличба. Характерно е приготвянето на варено жито, ястия с булгур, боб, ошав, печени ребърца, свинска пача, пиле с ориз, заек, свинско с кисело зеле, суджук, баница или питка.
Кръстена и осветената вода на Ивановден има способността да лекува, да гони злото от дома, да носи здраве и жизнени сили. На Ивановден всеки именни трябва да почерпи. Лоша поличба е, ако на днешния ден никой не почете именника или не му дойде на гости.
