В народните обичаи денят се нарича Ивановден, а още и Женски водици, и е третият ден от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Първият е на "Попова Коледа", вторият е на Йордановден - наричан още Мъжки водици.
На Женски водици задължително се къпят сгодените моми, булките. Булката се къпела в девера или кума си, като го дарявала с кърпа и чорапи. Разбира се, задължително се къпят също имениците и децата за здраве. Явно навремето къпането не се е приемало за приятно нещо, тъй като по обичай можело да се откупиш с пари, за да не те къпят. На места се от "водичарки" се извършва ритуалът "Водици", наподобяващ този на "совойниците" на Зимния Кръстовден, но без освещаването на водата.
Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците.
Народната представа за Св. Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
Народните традиции и обичаи повеляват на Ивановден кума или девера да "къпят" младоженците, сключили брак през последната година, пръскайки ги с вода. Младото семейство от своя страна носи на кума вино, кравай и месо, тъй като този ден е посветен на кумството и побратимството, чийто покровител е Св. Йоан Кръстител. Обредното къпане завършва с размяна на подаръци и разбира се, побратимите се събират на празнична вечеря.
Обредите и обичаите, които се изпълняват на Ивановден, се свързват с очистителната сила на осветената вода на Йордановден. "Мръсните дни" вече са отминали и хората обръщат поглед към сбъдването на предвещанията за здраве, щастие и берекет.
В миналото се е вярвало, че да бъде едно семейство щастливо, в дома задължително трябва да има някой Иван. Дори са кръщавали предмети с името Иван, за да носи късмет на дома. Може би от там идва „От кал да е – Иван да е!”
Ивановден поставя край на периода, в който бродят маскираните новогодишни дружини. В някои райони на страната „главатарят” на кукерите, бива окъпан за здраве, след което събира всички на празнична трапеза в дома си, която завършва с празнично хоро.
Трапезата на Ивановден
На имен ден не се кани, а дори има поверие, че ако на Ивановден не дойдат гости, не е добре! Така че задължително пригответе богата трапеза, за да посрещнете всички гости. Празникът не е постен, така че на трапезата може да сложите различни месни ястия – свински ребра, луканка, кървавица, баница, кисело зеле, ошав и разбира се варено жито, което присъства на всички обреди в България.
