Първите български химни, прославящи науката и образованието, са написани в град Елена още в средата на XIX век. Първият химн е от просветителя и книжовника Стоян Робовски и носи заглавието „Български звезди от Солун“. Вторият е от Иван Момчилов, основател на класното училище в Елена, впоследствие наречено „даскалоливница“ от един от възпитаниците му – Петко Славейков.
На 15 април 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски завършва стихотворението „Кирил и Методий“ с първи стих „Върви, народе възродени“. Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага.
На 9 май Пипков забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище.
Така на 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 г., на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, песента се подема и запява от всички училища в страната.
След идването на тоталитарната власт върху песента са нанесени задължителните идеологически корекции. Променени са някои стихове, премахнато е споменаването на Бога и апостолите. Цели строфи са напълно премахнати от читанките.
Едва през 90-те години на XX век, след демократичните промени в страната, е възстановена възможността за цитиране на оригиналния текст. По традиция на ученическите празници продължават да се изпълняват само първите шест от общо четиринайсетте строфи на стихотворението.
