"Последните години, преди да ме намери Ана, живеех във врачанските лозя с моят приятел Николай. Аз му помагах като прекарвах различни товари. Ани ми е разказвала ,че е видяла друг като мен и е решила, че иска точно такава кола.Таткото на Ани е започнал да търси трабанти, като разпитвал близки и приятели. Един ден Ани и татко й дойдоха вкъщи ,аз не бях излизал от двора последните две години , а от 10 не бях ходил до морето. Николай гордо им показа, че се движа като ни преведе през познатите ми черни пътища. Това се случи в края на лятото на 2018 г., а на Ана й предстоеше да вземе шофьорска книжка.
Аз разбрах, че тя ме хареса, когато се качи при мен и каза уверено: "Това е моята кола!". Бях неугледен, влизаше ми вода при дъжд, не ми работеха мигачите, бях се обръщал по таван и имах различни врати. Дойде таткото на Ана - Иво, и заедно с Николай прочистиха цялата горивна система и аз уверено тръгнах към Враца.
Във Враца се запознах с бай Здравко - най-известният майстор на трабанти, бил е и рали състезател. Той ме прегледа и написа един списък с име "Какво трябва да се поправи?". През есента и зимата бай Здравко и Иво ремонтираха двигателя ми. Докато търсеха майстори и части, се запознахме с хора, които се грижат за трабанти - бай Ангел от Мездра, Пламен от Плевен, Ангел от Варна - хора, които все още имаха части и бяха готови до ги споделят с нас. В началото на месец март моят двигател беше готов и аз гордо излязох навън.
Отидохме при Боби, които умее да поправя коли и там ми разглобиха ходовата част. Поради липса на части се наложи да поправят старите ми амортисьори. Един ден Ани и татко й донесоха тапицерията за моят салон, честно казано, малко се притесних. Тапицерията изглеждаше цветна и шарена, а аз досега бях в сиво и кафяво. Майстор Николай и майстор Емил казаха, че няма проблем, ще стане като нов.
Аз все още не изглеждах добре, но за моя радост един ден в сервиза ми дойде Христо. Разбрал, че някой трябва да ме изкърпи и боядиса. Дойде и каза: "Искам аз да направя този Трабант от сърце, обаче искам да свалите всичко останало по него". Така аз останах без стъкла и салон. Ани дойде и избра цветовете, с които съм сега. Христо цял месец ме подготвя и накрая ме боядиса.
За първи път бях два цвята. Когато ме изкараха пред сервиза, за да ми върнат свалените неща, около мен започнаха да се суетят хора, най-различни - мъже, жени, някои от тях бяха търговци на коли, предлагащи помощта си други идваха, за да ми се радват. Христо се обади на художник, който даде финалния дизайн.
След като за пръв път излязох на улицата се появиха проблеми в окачването и спирачките. Никой електричар не искаше да ме прегледа, та се наложи Ивайло да търси негов приятел от друг град. Имаше и хора, които искаха да ме купят след като стана готов, но всички знаехме, че трабантъут е направен за Ани.
Вечерта преди абитуриентската вечер на Ани (на този 24 май), беше крайният срок, в който трябваше да съм готов, за да я превозя до бала, а все още ме поправяха. И за да стане още по-весело, на празника бяха всички роднини на Ани, нейни приятели и част от майсторите, които ме направиха такъв. За да съм още по-важен по време на бала, ме ескортираха два мотора. Ани след това ми разказа, че много хора са я разубеждавали да ме купува и до последно са били скептични към способността й да ме подкара. Но тя е знаела ,че това е нейната кола и е била готова да се научи.
За мен Трабант фестта в Тетевен беше първата ми изява. Спечелихме Купата на кмета и Приза "Трабант пролетно ухание". И от бала, и преди това, и досега постоянно има нещо да се поправя, но Ани, татко й, съседа Владо, Вълчо от Ботевград са на среща, за да бъда във форма. Колкото повече ме обичат, толкова по-гордо се движа.
Въпреки че съм от Враца може да ме видите навсякъде, където Ани иска да отиде. Отдалече ще ме познаете по маргаритките. Ани е щастлива, че ме има, защото съм неповторим и единствен. А аз обичам моята Ани!"
