Януари
1 януари 1928 г. - завършена е първата писмена история на Мездра, озаглавена "История на с. Мездра, Вратчанска околия". Тя е написана от комитет с председател Иван Мишев - кмет на Община Мездра, секретар Никола Алипиев - директор на прогимназията, и сътрудник Нино Сайков, във връзка с всенародните чествания на 1000-годишнината от царуването на Цар Симеон I Велики и 50 години от Освобождението на България от турско робство.
1 януари 1928 г. - в село Върбешница е основано Народно читалище "Пробуда”. Негови учредители стават „15 по-изявени в културно отношение хора”. За председател на Настоятелството е избран Манчо Христов - секретар-бирник на селото. Дългогодишен председател на читалището (1935-1967) е Тодор Динков.
19 януари 1993 г. - по инициатива на м. с. Лили Николова, треньор по художествена и спортна гимнастика, в Мездра е учреден Железничарски клуб по художествена гимнастика (ЖКХГ) "Анелия". Негова кръстница става световната шампионка в многобоя от Мюнхен’81 Анелия Раленкова.
30 януари 1923 г. - в Мездра е основано Дружество "Илинденъ" - организация на преселниците от Пиринска, Вардарска и Егейска Македония.
Февруари
1 февруари 1923 г. - в Мездра е учредена Популярната банка - най-мощната финансова институция преди 9.IX.1944 г., която има съществен принос за стопанското въздигане и благоустрояване на железничарското селище. Нейни основатели стават 14 търговци, занаятчии и чиновници.
5 февруари 1923 г. - в Мездра е роден Георги Чайковски - художник, изкуствовед и общественик. Един от главните инициатори за създаването на Градските художествени галерии в Пловдив (1950), Враца (1956) и Мездра (1971), както и на Мемориалния комплекс "Андрей Николов” (1972). Почетен гражданин на Мездра (1969). Починал на 19 декември 1984 г.
24 февруари 1933 г. - в село Крета е роден Веселин Искърски - журналист, дългогодишен кореспондент на БНР и дописник на централните печатни медии. Издател на първите частни вестници във Враца след 1989 г. - "Истина” и "Зов за истина”. Починал на 5 юни 1995 г.
Март
1 март 1928 г. - в село Ребърково е основано Читалище "Просвета”. За председател на Настоятелството е избран Цветко Исаев, за секретар - Евтимия Николова, а за библиотекар - Григория Милов.
1 март 1968 г. - със заповед на министъра на вътрешните работи в Мездра се създава Районно управление на МВР, което обслужва селищата от днешните общини Мездра и Роман. Дотогава в железничарския град е имало милиционерски участък. За пръв началник на управлението е назначен майор Димитър Тинчев - юрист, бивш оперативен работник в Транспортна полиция и зам.-началник на отдел "Криминален" в Окръжното управление на МВР - Враца.
7 март 1923 г. - в село Боденец е основано Читалище "Защита” (сега НЧ "Просвета-1923”). Негови учредители стават 27 по-будни младежи от селото. През 1961 г. културно-просветното средище е преименувано на "Просвета", а от 1966 г. разполага със собствена сграда.
12 март 1923 г. - начало на гимназиалното образование в Мездра. На този ден комисия в състав: Георги Апостолов - председател и членове Мато Манчев и Георги Томов, решава да ходатайства пред Врачанския училищен съвет към прогимназията в железничарското селище да бъде разкрита реалка, считано от учебната 1923/1924.
15 март 1988 г. - към ОНЧ "Васил Коларов" (сега НЧ "Просвета-1925") в Мездра е създадено Краеведско дружество. Негови основатели стават 13 краеведи и общественици. За председател на дружеството е избран Христо Гълъбов, за секретар - Никола Санков, а за член на ръководството - Ваньо Ивановски. Останалите съучредители са Димитър Воденичаров, Димитър Ангелов, Валентин Вълчев, Владимир Джаферски, Никола Велчев, Николай Мишонов, Ани Нейкова, Найден Тошев, Кръстю Сергеев и Никола Григоров.
Април
1/13 април 1898 г. - в Мездра официално е открита Спиртна фабрика "Враца” - собственост на крупните търговци и предприемачи Тодор Балабанов (1852-1912) от Враца и Атанас Каракашев (1810-1897) от Свищов. Нейното строителство започва през 1894 г., оборудвана е с модерна за времето си техника от Австро-Унгария и Германия. Наскоро след построяването й Каракашев умира и Т. Балабанов става едноличен собственик. Спиртоварната просъществува до 1947 г., когато е национализирана.
15 април 1948 г. - в Мездра отваря врати Практическо училище за земеделски машини, което е наследник на Допълнителното земледелско училище, просъществувало през периода 1931-1944 г. През годините учебното заведение се именува Машино-тракторно училище (МТУ), СПТУ по МСС „Георги Димитров”, а от 2003 г. - Професионална гимназия по механизация на селското стопанство (ПГ по МСС).
23 април 1928 г. - в село Боденец е роден Георги (Гото) Тодоров - учител, училищен инспектор, читалищен деец, журналист, писател, краевед и общественик. Дългогодишен председател на литературната група при Читалище „Просвета” и експерт в отдел „Култура” на Община Мездра. Автор на сборника с разкази „Благи залци” (1996), на краеведското изследване „Книга за село Боденец и боденчани” (2000) и (посмъртно) на сборника с разкази и новели „Сезони на кукувицата” (2003). Починал на 17 август 2001 г.
Май
20 май 1858 г. - в село Долна Кремена е роден Андрей п. Петров - дългогодишен свещеник в нашия край (1886-1929). Енорийски свещеник на Крета и Дърманци (1910-1929) и председател на Църковното настоятелство в Мездра (1905-1929). Починал на 11 декември 1938 г. на 80-годишна възраст. Погребан е в двора на храма „Св. Георги”, южно от олтара.
май 1933 г. - начало на предучилищното образование в Мездра. По инициатива на Училищното настоятелство към Прогимназия „Тодор Балабанов” е разкрита първата забавачница. За учителка на децата е назначена Василка Христова - съпруга на адвоката Йордан Христов, кмет на общината (1934-1937).
8 май 1938 г. - в село Долна Кремена е осветена църквата "Св. св. Кирил й Методий”. Главен инициатор за нейното изграждане е свещеник Марко Мончов, със съдействието на кметския наместник на селото Дано Цинцарски и на кметовете на централната Горнокременска община Ангел Петрински и Марин Розов. Храмът е построен по проект на арх. Петър Дограмаджиев от Враца. Същия ден вечерта с празнична заря са осветени паметните плочи на загиналите във войните долнокременчани.
6 май 1998 г. - в село Боденец официално е открит войнишки паметник. Върху пирамидалния обелиск, изработен от майстора-каменоделец Веселин Василев от с. Върбешница, са изписани имената на 17 боденчани, загинали в Балканската, Първата и Втората световни войни. Паметникът е осветен от тогавашния Врачански митрополит Калиник. Същия ден официално са открити новата сграда на местното кметство и на здравната служба в селото.
8 май 1893 г. - в село Лютиброд е роден ген.-полк. проф. Иван Кинов - военен и политически деец, участник в Балканската, Междусюзническата и Първата световна войни, както и в отбраната на Москва по време на Втората св. война. Началник на Генералния щаб на БНА (1944-49 г.), председател на ДОСО (1950-51 г.) и началник на Военната академия „Г. С. Раковски” (1954-60 г.). Посланик в Румъния (1960-63 г.). Народен представител в XXVIII (1954-57 г.) и XXIX ОНС (1958-61 г.). Починал на 2 януари 1967 г. в София.
21 май 1948 г. - в Мездра е роден Николай Кучков, член на СБХ и на Дружеството на пловдивските художници. Учи в Националната академия за изящни изкуства в Хавана, Куба (1962/64). Завършва Художествена гимназия в София (1967) и монументална живопис във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” в класа на проф. Васил Стоилов (1973). Живее и твори в „града на тепетата”. Има повече от 20 самостоятелни изложби и участия в множество ОХИ и международни пленери. Негови платна са притежание на държавни и частни галерии у нас и в чужбина. Носител на престижни награди, между които „Меч Ромфея” и Наградата на Пловдив (2000). Автор на поетичните книги „Нещо” и „Две неща”.
Юни
1 юни 1933 г. - в село Игнатица е направена първата копка за построяването на ново училище. Инициативата за това е на Училищното настоятелство с председател народния представител, адвокат Илия Ненчев. Актът за полагането на основния камък е положен в стъклена бутилка в основите на училищната сграда. По-късно училището, което беше закрито в началото на този век по демографски причини, е именувано "Цар Борис III".
22 юни (Неделята на всички светии) 2003 г. - в местността "Пресветица" ("Манастира") над село Очин дол е направена първа копка за построяването на параклис върху основите на късноантична църква, датираща от V век след Христа.
30 юни 1914 г. - в село Игнатица е открит паметник на загиналите във войните 1912-1913 г. и 1915-1918 г. Върху пирамидалния обелиск, дело на неизвестен майстор-каменоделец, са изписани имената на 24-ма игнатенчани, убити в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. Впоследствие са дописани имената на хора, станали жертва на други трагични събития.
Юли
2 юли 1933 г. - в село Лютиброд е направена първата копка и положен основният камък за построяването на ново училище. По този повод водосвет отслужва архимандрит Флавиян - игумен на Черепишкия манастир. Присъстват министърът на просветата д-р Атанас Бояджиев и депутатите Илия Ненчев от Игнатица и Цоло Лилов от Брусен.
Август
2 август 1923 г. - в Мездра е основано Дружество на запасните подофицери. Първоначално в него членуват 20 участници във войните за национално освобожденеи и обединение (1912-1918 г.).Септември
1 септември 1968 г. - в Мездра отваря врати ЦДГ №2 (сега Детска градина "Роза"). Първоначално тя разполага с 4 занимални, 4 спални помещения, медицински кабинет, кухненски блок, локално парно и обширен двор със съоръжения за игра. За директор на учебното заведение е назначена детската учителка Лиляна Илиева.
16 септември 1938 г. - към Черепишкия манастир "Успение Богородично" отваря врати Пастирско-богословски институт за подготовка на свещеници. В първия двугодишен курс на обучение са приети 42-ма курсисти. За ректор на института е назначен архимандрит Климент, ректор на Пловдивската духовна академия.
21 септември 1923 г. - в Мездра официално отваря врати Валцова мелница "Любен Хаджикостов", собственост на столичния предприемач Любен Хаджикостов (1885-1942). През декември 1947 г. тя е национализирана и преименувана на Мелница "Балкан", а след 1989 г. е върната на наследниците на Любен Хаджикостов.
Октомври
13 октомври 1973 г. - в градинката пред Младежкия дом в Мездра е открит бюст-паметник на поета Владимир Башев, дело на скулптора Георги Тошев. На тържеството присъстват майката на поета Катя Башева, неговата съпруга Вера Ганчева-Башева и председателят на СБП Матей Шопкин. Паметникът е открит от Тодор Тонев - председател на Комитета за младежта и спорта. С решение на ГК на ДКМС от януари 1971 г. Младежкият дом е именуван "Владимир Башев”.
18 октомври 1933 г. - във Влашко село (дн, с. Царевец) е роден Цанко Христов - поет, журналист и общественик.Автор на стихосбирките „Сламено слънце” (1968), „Не дойдох като чужденец” (1969) „Сладкодумен дъжд” (1970), „Жарава от звезди” (1979) и „Преображения” (1981), както и на документалната повест „Юмрук свободна територия” (1982). Дългогодишен журналист във в. „Отечествен зов”, зам.-главен редактор на алманах „Околчица” и председател на Окръжния съвет за култура. Починал на 15 юни 1986 г. във Враца.
21 октомври 1893 г. - в село Долна Кремена е роден Андрей Цветков - учител, историк и читалищен деец. От 1921 г. до 1940 г. учителства във Враца, Плевен, Видин и София, а от 1940 г. до 1947 г. е главен училищен инспектор по история в Министерството на народното просвещение. Секретар на Врачанския окръжен читалищен съюз (1924-1936) и на Върховния читалищен съюз (1936-1945). Автор на повече от 15 монографии. Заслужил учител. Починал на 6 ноември 1981 г. в София.
30 октомври 1958 г. - в Мездра официално е открит бюст-паметник на Динко Петров-Юшан, дело на скулптора Ценко Михов.
Ноември
3/16 ноември н. ст. 1903 г. - в село Ребърково е роден Антония Костадинов - учител, читалищен деец, активист на БЗНС. Убит от полицията „при опит за бягство” между Крета и Мездра, в местността "Манастирище", на 2 май 1925 г. по времето на т. нар. "бял терор". На лобното му място първоначално е поставен малък кръст, а около 1965 г. - паметен знак.
22 ноември 1913 г. - в село Руска Бела е роден Асен Босев - детски писател, учител, журналист и преводач. Завършил дипломация и право. Редактор във вестниците „Зора”, „Септемврийче” , „Стършел” и др. Автор на повече от 90 книги за деца и юноши. Пръв председател на българската секция на Международния съвет за детската книга (IBBY). Почетен гражданин на Мездра (1983). Починал на 23 април 1984 г.
Декември
3/15 декември н. ст. 1898 г. - Княз Фердинанд I издава Указ №264, с който е образувана Мездренската селска община. Освен тогавашното село Мездра, първоначално в нея влизат селата Боденец, Брусен и Крета. Указът е обнародван в бр. 270 на Държавен вестник от 11/23 декември н. ст. същата година.
6 декември 1923 г. - в Мездра е разкрита агентура на Българската народна банка (БНБ). Първоначално тя разполага с персонал от 6 души: банков агент, касиер, счетоводител, двама книговодители и прислужник.
22 декември 1978 г. - С Указ №2295 на Държавния съвет на НРБ (ДВ, бр. 101, 28.XII.1978 г.) гр. Мездра става административен център на община, която включва 28 населени места, с площ от 554 кв. км и население около 34 хил. души. В състава на общината влизат гр. Мездра, дотогавашните 11 и 16 новоприсъединени села.
***
1918 г. - начало на туристическото движение: в Мездра е основано Юнашко туристическо дружество.
1923 г. - в Мездра е основано Дружество "Инвалидъ", което първоначално брои 120 члена.
