Засили се контролът с акцент върху заплащането на труда, като сигналите за забавени възнаграждения са едни от тези, които се проверяват с приоритет и се реагира дори на анонимни жалби. С цел своевременно извършване на последващ контрол, Инспекцията по труда създаде специален софтуер, в който, преди изграждането на информационната система, се въвеждаха данните за некоректните работодатели. Беше въведена практиката фирмите, които периодично бавят възнаграждения, да бъдат проверявани възможно най-бързо, след като задълженията им към работниците и служителите станат изискуеми и без да се изчаква сигнал, което е допълнително натоварване на инспекторите. Всички тези мерки са предприети, въпреки ограничения човешки ресурс на фона на постоянно разширяващите се задължения на инспекторите, на които е вменен контрол по над 300 нормативни акта и което само по себе си изключва възможността те да работят в комфортна среда.
Освен промяната в Устройствения правилник на Агенцията, е необходимо да бъде разписана Процедура за извършване на проверките, свързани с иницииране на откриването на производство по несъстоятелност, така че при тях да се събират годни за съда доказателства. За да бъде изобщо разгледана по същество от съда, всяка искова молба трябва да бъде подкрепена с необходимите доказателства. Трябва да се има предвид, че до момента ИА ГИТ е събирала доказателства само за установяване на нарушение, касаещо неизплащането на възнаграждения, което е било достатъчно, за да се предприемат принудителни административни мерки и да се потърси административнонаказателна отговорност по Кодекса на труда. Не е изследвано специално какъв дял от всички наети са засегнатите лица, нито каква е конкретната дължима сума за всеки, каквито обстоятелства ще трябва да се установяват за нуждите на инициирането на откриването на производство по несъстоятелност. При всеки отделен случай, макар и да е бил на вниманието на Инспекцията досега, ще трябва да бъде извършена нова проверка за събиране на доказателства, годни да подкрепят исковата молба. Ще трябва да се разпишат правила как да бъде извършена такава, след като в някои от случаите вече няма работодател, който да бъде открит за предоставяне на нужните документи.
Промените в закона не изясняват въпроса към кой момент ще се инициира стартиране на процедурата – дали веднага щом се установи нарушението или след неизпълнено предписание, както и ще може ли ИА ГИТ да предприема принудителни административни мерки и да санкционира по Кодекса на труда или директно ще се обръща към съда. Не е ясно и как да се действа, ако междувременно – между входирането и съдебното дело, работодателят е изплатил възнагражденията.
Друг проблем е самото установяване на задълженията, които ИА ГИТ не би могла да установи без съдействието на търговеца длъжник, тъй като не е страна по съответното трудово правоотношение, за разлика от работниците, които би трябвало да съхраняват у себе си документи, отнасящи се до плащанията към тях.
