Анализът се базира на публично достъпни данни за резултатите от ГТП в България, сравнителни данни от TÜV Report (2024-2026), обхващащ приблизително 9.5 млн. технически прегледа в Германия, и експертни оценки за състоянието на автомобилния парк.
Целта е да се оцени степента на достоверност на българските резултати чрез сравнителен инженерно-статистически подход.
Сред основни констатации е статистически абсурд в резултатите от ГТП. В България: ~0.1% от автомобилите не преминават ГТП при първоначално явяване, докато в Германия: ~21.5% от автомобилите се отхвърлят поради сериозни дефекти.
Само 59.4% от автомобилите в Германия преминават без забележки, а при автомобили над 10 години дефектите достигат 23-40%
В заключение ИПБ посочва, че българските данни противоречат на базови принципи на механиката и износването на материалите.
Критичен фактор е възрастта на автопарка - докато средната възраст в Германия е приблизително 10.8 години, то средната възраст в България е над 19 години. По-стар автопарк означава и по-висок процент неизправности.
България отчита почти пълна техническа изправност (99.9%), което според Института означава, че има системно фалшифициране или манипулиране на резултатите.
Сред утвърдените корупционни практики в ГТП пунктовете са: манипулиране на емисиите ("назаем ауспух"), измерванията се извършват върху изправни автомобили вместо реално проверявания, компрометиране на тестове за спирачки и ходова част, частично или фиктивно натоварване на стендове, софтуерни манипулации на резултатите, формално провеждане на прегледи, преминаване без физическо присъствие, симулирани проверки с минимален контрол.
ИПБ изтъква, че отговорният орган - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), провежда предимно формални проверки, не санкционира очевидни статистически аномалии и не идентифицира пунктове с 100% успеваемост като рискови.
Ключов индикатор за провал е това, че пунктове, които години наред отчитат почти нулев брой неизправни автомобили, продължават да функционират без санкции.
ИПБ вижда системни причини за проблема, сред които:
- Конфликт на интереси - ГТП е делегиран на частни субекти, чийто приход зависи от броя "обслужени" автомобили, а не от качеството на контрола.
- Липса на независим надзор - контролът е централизирано слаб и липсват реални одити и случайни проверки.
- Нисък риск от санкции - санкциите са редки или символични и липсва ефективна наказуемост.
- Толериране на сиви практики - създадена е устойчива култура на "услугата срещу такса", а нарушенията са нормализирани в сектора.
Резултатът са неизправни автомобили с дефектни спирачки, компрометирано окачване и неработещо осветление. Това увеличава риска от тежки пътнотранспортни произшествия и влошава качеството на въздуха.
Допуска се масово движение на автомобили без DPF/катализатори, което води до завишаване на емисиите на фини прахови частици.
Същевременно системата създава усещане за безнаказаност, институционално съучастие и липса на държавност.
В заключение ИПБ подчертава, че системата за ГТП в България е дълбоко компрометирана и не изпълнява основната си функция - да гарантира техническата безопасност на автомобилите.
