От гръцки Апостол означава пратеник – а светите апостоли са били избраните най-близки ученици на Господ Иисус Христос,които Той прави Свои пратеници да проповядват благовестието на всички народи.
Празникът е установен от Църквата, за да се отдаде еднакво почитание на всеки от 12-те апостоли- братята Андрей (Първозвани) и Симон (Кифа, Петър Първовърховни), братята Йоан (Богослов, евангелист) и Иаков Зеведееви, братята Левий (Матей, евангелист) и Иаков Алфееви, Иуда Иаковов, брат Господен по плът (Тадей), Филип, Вартоломей (Натанаил), Тома (Близнак), Симон Зилот (Кананит) и Иуда Искариот.
Иуда Искариот предал Учителя си и отпаднал, самоубивайки се, а на негово място чрез жребий бил избран Матия. По-късно към тях се присъединил Павел Първовърховни.
По произход 12-те апостоли били обикновени и необразовани люде от глухата провинция Галилея: безкнижни рибари, митари и пр. Призовани към апостолството, те напуснали близките си, домовете си и цялото си имущество и три години неотлъчно следвали Христа. По заповед на своя Божествен Учител те проповядвали в градове и села, като с готовност споделяли с Него всички трудности и страдания.
След Христовото Възнесение те приели на Петдесетница Светия Дух, с Чиято сила след това завършили делото на своето служение по всички краища на познатия им тогавашен свят.
Свети благоверен цар Константин Велики (306-337) построил в Константинопол храм на името на светите дванадесет апостоли. Указания за честването на този празник се срещат през IV век.
