При средна стойност за ЕС от 100 процента, стандартите на покупателните способности варират в широки граници - от 70 процента в Унгария до 138 процента в Люксембург.
Реалното индивидуално потребление включва всички стоки и услуги, ползвани от домакинствата, без значение дали те се били купени и платени от домакинствата пряко, от правителствата или от неправителствени организации. То се смята като основен индикатор за материалното благополучие на домакинствата.
През 2023 г. 10 страни членки регистрират реално индивидуално потребление над средното ниво за ЕС, а другите 17 са под него. Най-високо е то в Люксембург (38 процента над средното за ЕС), Австрия и Нидерландия (по 17 процента за всяка) и Германия (16 процента).
На обратния полюс са Унгария, където реалното индивидуално потребление е с 30 процента под средното за ЕС, България (-27 процента) и Словакия и Латвия (по -25 процента за всяка).
Големи разлики в рамките на ЕС показва и разпределението на БВП на глава от населението.
Над средното равнище за ЕС са 11 страни членки, като най-високо е нивото отново в Люксембург (139 процента), Ирландия (111 процента) и Нидерландия (30 процента). На обратния полюс с най-нисък БВП на глава от населението са България (36 процента под средното за ЕС), Гърция (33 процента) и Латвия (29 процента).
• Общество / Общество • 582 • 0
Евростат: България е предпоследна в ЕС по стандарт на покупателните способности
България е предпоследна в ЕС по стандарт на покупателните способности (PPS) през 2023 г., изразен в реално индивидуално потребление (AIC) на глава от населението, като след нашата страна остава само Унгария, сочат най-новите данни на Евростат, публикувани на страницата на агенцията.
За пръв път от влизането си в ЕС през 2007 г. България не е последна в тази класация, сочат данните на Евростат.