„Това е шанс за българското селско стопанство и в частност пчеларството, тъй като този сектор е чувствителен. Българските пчелари изпитват сериозни притеснения от конкуренция, която често е нелоялна. Защитата по европейските схеми за качество ще даде стимул на производството и търговията, но най-вече видимост. Българският мед и пчелен восък са впечатлявали западноевропейските хронисти преди близо 700 години. Можем и трябва да върнем и доверието на европейския потребител днес в родните качествени пчелни продукти “, заяви Неков.
Първият български пчелен продукт, който се очаква да получи защита по европейските схеми за качество е Странджанският манов мед. Той ще бъде и първият български продукт със Защитено наименование на произход – най-силно ниво на защита в Европа. Медът от Еленския Балкан обаче или от Западна Стара планина също имат реални шансове за признание по тези схеми в близко бъдеще. Българските пчелари проучват и възможностите за защита на българският пчелен восък. Продуктът се търси от чуждестранни фирми от хранително-вкусовата и козметичната промишленост и има голям потенциал.
В защита на българските пчелари, в началото на годината Момчил Неков се противопостави на предложението на Европейската комисия за увеличаване на квотите за безмитен внос на пчелен мед от Украйна и предложи квотите да останат непроменени.
Българският евродепутат беше избран от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент за докладчик по доклада „Перспективи и предизвикателства пред пчеларския сектор в ЕС“. Ангажиментът е много отговорен, защото когато докладът бъде приет, той ще стане официален документ на европейската институция.
Неков твърди, че проблемите пред българските и европейските пчелари са много и са специфични: „Работата ни по доклада е повече от отговорна. Ще разчитам и на активната подкрепа от самите производители, така че да очертаем най-точните решения, с които да защитим и подпомогнем развитието на пчеларството“.
