Тоталният коефициент на плодовитост в Евросъюза през миналата година е възлизал на 1,53 живородени деца на жена, възстановявайки равнището си от 2019 г., като се покачва в сравнение с 2020 г., когато възлизаше на 1,50 живородени деца.
Коефициентът на плодовитост в ЕС през 2021 г. е бил малко по-нисък от пика си, наблюдаван през 2016 г. (1,57 живородени деца на жена), но се е увеличил в сравнение с достигнатия през 2001 г. минимум (1,43 живородени деца на жена). Най-висок общ коефициент на плодовитост в ЕС, откакто има сравними налични данни през 2001 г., е регистриран през 2008 г., 2010 г. и 2016 г., като през всяка от тях е достигал 1,57 живородени деца на жена.
Коефициентът на плодовитост е бил най-висок във Франция през 2021 година
През миналата година Франция е регистрирала най-висок коефициент на плодовитост в ЕС (1,84 живородени деца на жена), следвана от Чехия (1,83 живородени деца), Румъния (1,81 живородени деца) и Ирландия (1,78 живородени деца).
Противно на тях, най-ниски нива на коефициент на плодовитост са наблюдавани в Малта (1,13 живородени деца на жена), Испания (1,19 живородени деца) и Италия (1,25 живородени деца).
В България коефициент на плодовитост през 2021 г. е достигнал 1,58 живородени бебета на жена, наддавайки спрямо 1,56 бебета през 2020 г., и възстановявайки нивото си в сравнение с предпандемичната 2019 година. По-висока стойност родният коефициент на плодовитост е отчел последно през 2009 г., когато е средно са били живородени 1,66 бебета на жена, максимум от 1992 г.
През 2001 г. средният брой живородени деца на българка във фертилна възраст е бил 1,21 живородени бебета.
За сравнение, откакто има налични сравними данни през 1960 г., коефициент на плодовитост в България е бил на максимум от 2,31 живородени деца на жена през 1960 г. Десетилетие по-късно спада до 2,17 живородени деца, а към 1980 г. – до 2,05 живородени деца, за да достигне 1,82 живородени в разгара на демократичните промени – през 1990 година.
