Защитената територия е обявена като природна забележителност
през 1986 г., впоследствие прекатегоризирана в „защитена местност” по
Закона за защитените територии. Носи името на сухото каменисто
възвишение – последен дял на Западна Стара планина с 892 м. н.в.,
разположено на границата ни с Република Сърбия, в землището на с. Извор
махала, община Кула.
Защитената територия е с площ от 68,28 ха и е
обявена с цел опазване на единственото в света находище на защитения
растителен вид български ерантис (Eranthis bulgaricus), който е и
балкански ендемит. В границите й се срещат и други балкански ендемити
като томасиниев минзухар (Crocus tommasinianus) и ничичово прозорче
(Potentilla nicicii), както и растителни видове като тъмнопурпурната
метличина (Centaurea calocephala), понтийския пелин (Artemisia pontica),
розовия божур (Paeonia mascula), йордановата камбанка (Campanula
jordanovii) и др.
Изброените видове са защитени според българското
екологично законодателство, синхронизирано с изискванията на Европейския
съюз за опазване на биологичното разнообразие.
Въпреки лошото време се установи, че екземплярите от популациите на българския ерантис са във фаза на цъфтеж, като в началото на март една част от тях са прецъфтели. Констатираха се и множество екземпляри от вида томасиниев минзухар, при които вегетацията също е започнала, както и екземпляри от вида пролетен минзухар и кукуряк. За видовете, които цъфтят през периода май – юни, вегетацията все още не е започнала. Информационната табела, указваща наличието на защитената местност, е в добро състояние. Границите на защитената местност са маркирани с бяла и червена боя, която е ясно видима и отличима.
Не се констатираха нарушения в режимите, вписани в заповедта за обявяване на защитена местност „Връшка чука“. Не се установи и антропогенна намеса върху находището на защитения растителен вид български ерантис.
През 90-те години на миналия век бе констатирано обезпокояващо намаляване на числеността на ерантиса (сред местното население ерантисът е наричан тамянче) поради промени в условията на хабитата. С цел провеждане на поддържащи и възстановителни дейности за запазване и увеличаване на плътността на вида, РИОСВ - Монтана разработи техническо задание за изготвяне на План за управление на защитената територия, вече утвърдено от министъра на околната среда и водите.
През настоящата година предстои възлагането му според изискванията на Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии.
