Една от най-интригуващите цели е водата, която изглежда е необходима за възникването на живот, поне такъв, какъвто го познаваме.
Сега астрономи, използващи телескопа, са моделирали атмосферните свойства на екзопланетата WASP-39b и са открили наличието на полутежка вода – потенциален маркер за обитаемост. Този извънземен свят се намира на близо 700 светлинни години от Земята, пише Science Alert.
Какво е полутежка вода
Изследването на учените е насочено към изотополозите на водата – различни варианти на молекулата H₂O, които се различават по броя на неутроните си.
Полутежката вода, или HDO, е като обикновена молекула H₂O, но с една разлика: единият от двата ѝ водородни атома е деутериев изотоп, който е малко по-тежък заради добавен неутрон.
Изследователите са искали да определят съотношението деутерий към водород (D/H) във водата в атмосферата на WASP-39b, за да направят изводи за начина, по който се е формирала планетата.
Изборът на WASP-39b е логичен, тъй като тя е сред най-добре проучените извънземни светове – „еталонна екзопланета“, наблюдавана преди това от четирите основни инструмента на „Джеймс Уеб“. Това е предоставило на астрономите истинска златна мина от информация.
„Това ни дава най-подробния досега спектър на предаване на светлина от която и да е екзопланета“, пише екипът зад новото проучване. „Въпреки това, разбирането ни за атмосферната ѝ химия остава непълно. Измерването на съотношението D/H във водата на тази планета би предложило безценни данни за нейната химическа среда и път на формиране“, обясняват те.
Какво разкрива откритието
Изследователите са сравнили предварително зададени атмосферни модели с реални данни от „Джеймс Уеб“, като са взели предвид фактори като температура, облачност, молекулярно изобилие и непрозрачност на атмосферата. Те установяват, че съотношението D/H на WASP-39b е „значително по-високо в сравнение с газовите гиганти в Слънчевата система“.
Една от възможните причини за това е процес, наречен атмосферно изтичане. Поради малко по-голямото си молекулно тегло, тежката вода е по-малко вероятно да избяга в космоса в сравнение с обикновената вода. WASP-39b е изключително гореща, „пухкава“ екзопланета с ниска гравитация, така че е логично да губи обикновената си вода с голяма скорост.
Друга възможност е WASP-39b да се е формирала в по-студените и отдалечени части на своята звездна система. Там тя е наследила богат на вода материал отвъд „снежната линия“ на своя протопланетарен диск, преди по-късно да мигрира навътре към своята звезда.
„Наблюденията на протозвезден лед от този регион показват степен на обогатяване с деутерий, съответстваща на съотношението D/H, установено за WASP-39b“, пишат изследователите. Те обаче добавят, че „определянето дали този сценарий може да доведе до наблюдаваните стойности изисква подробно химическо моделиране“.
Поглед към бъдещето
Разбира се, WASP-39b е горещ, газообразен свят с температури, доближаващи 1000 градуса по Целзий, така че не е пример за обитаемост. Въпреки това не всички светове са толкова сурови, а животът, какъвто го познаваме, може да не е единственият възможен във Вселена, която непрекъснато доказва, че е по-странна и от измислица.
Засега полутежката вода е най-добрият индикатор, с който разполагаме. „HDO остава най-достъпният маркер поради своите отличителни спектрални характеристики и откриването му може дори да стане възможно на умерени скалисти екзопланети в близко бъдеще, където би могъл да служи като потенциален маркер за обитаемост“, заключават учените.
Изследването е публикувано на сървъра за предварителни публикации arXiv.
