През пролетта дните започват да стават по-дълги от нощта, температурите се повишават, природата се връща към активен живот. Първите характерни цветя за сезона са кокичетата и минзухарите. Според българските вярвания на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла.
Доста интересна е темата как древните астрономи са се опитвали да регистрират моментите на равноденствията, с цел определяне на продължителността на слънчевата (тропичната) година.
Смята се например, че Хипарх, живял около 150 г. пр. н. е., е ползвал елементарен, но практичен уред за тази цел - т. нар. екваториален пръстен. Този пръстен (или по-скоро обръч) е можел да се накланя и фиксира на определен ъгъл, чрез подходящо окачване към държаща го стойка. Хипарх фиксирал така наклона на пръстена, че той да лежи в равнината на небесния екватор. Тази настройка той вероятно е правил нощем, ориентирайки се по звездите на екваториалните съзвездия.
С наближаването на датата, около която се е очаквало да настъпи пролетното или есенното равноденствие, Хипарх е следял дали през деня настъпва момент, когато Слънцето осветява пръстена точно отстрани, така че едната му половина изцяло да засенчва вътрешността на другата му половина. Ако настъпвал такъв момент, то значи, че Слънцето тогава е пресичало небесния екватоор, т.е. точно тогава то било в точката на пролетното или на есенното равноденствие.
Смята се, че още по онова време и по-късно са конструирани още по-сложни инструменти - армилярни сфери и др., макар познатите ни запазени образци на такива да са от доста по-късно време. Предполага се, че това е ставало не без приноса на Ератостен, известен най-вече с това, че е изчислил правилно меридианната обиколка на Земята.
В много страни по света днешният ден се отбелязва с различни празненства. Пролетното равноденствие е първият ден от годината в иранския и в бахайския календар.
