Свети Климент се родил в гр. Анкира (днешната турска столица Анкара), в областта Галатия – една от люлките на малоазийското християнство, което оставило спомена за безбройни и славни изповедници на евангелската вяра. Своя бърз възход във вярата, благочестието и изповедническото мъжество той дължал на блажената си майка Ефросиния.
На 12 години останал сирак и за него се погрижила приятелката на майка му, богатата и благородна София, която нямала деца и била много състрадателна. По време на един глад в Галатия мнозина от жителите на Анкира оставяли на произвола на съдбата своите дечица, понеже нямали с какво да ги хранят. Тогава Климент събирал тези дечица и ги водел в дома на София и тя ги хранила и обличала. Тези негови занимания и чистият му живот събудили общото уважение към него и затова рано приел свещенство, и едва достигнал 20 години, той бил избран за Анкирски епископ.
Скоро настъпило времето на тежки изпитания за Църквата. В Мала Азия пламнал пожарът на деветото гонение срещу християните. Еписконът на Анкира бил първата жертва. Мъчителите изнемогвали и се сменяли един след друг в изтезанията. Цялото му тяло се превърнало на една рана; дори вътрешностите му се показали. Когато най-сетне го захвърлили в тъмницата, за общо изумление на другата сутрин го намерили напълно изцелен. Изпратили гов Рим, къдетоотново се заредили мъчения и тъмница.
От Рим той бил прехвърлен в Никомидия, където отново го предали на изтезания заедно с неговия новопокръстен ученик Агатангел.
В чест на пристигането на нов управител на Анкир, позволили на Климент да излезе от тъмницата в нощта срещу Богоявление. Той изнасял проповеди и сам предсказал смъртта си. Св. Климент бил обезглавен по време на богослужение.
