Йосиф бил дете, когато родината му била нападната от врагове. За да се спаси, цялото семейство избягало от Сицилия и се преселило в Пелопонес (Южна Гърция). Родителите останали да живеят там, а младият Йосиф отишъл в Солун, където постъпил в манастир.
Младият инок изпълнявал с усърдие всички манастирски задължения. Проявил пълно послушание, прекарвал времето си в труд и молитва и четене на словото Божие. След известно време в Солун дошъл св. Григорий Декаполит, където се запознал с младия Йосиф – вече свещеник, и много го обикнал.
Св. Григорий Декаполит го взел със себе си в Константинопол, за да му помага при поредното гонение срещу иконопочитанието, повдигнато от император Лъв V Армянин (813-820 г.). Това гонение било особено жестоко, а православните били отстранявани от служение в храмовете и били затваряни в тъмница, а някои – предавани на мъчения и смърт. Св. Григорий и Йосиф укрепвали вярващите, като изобличавали ереста на иконоборството с голямо усърдие и ревност.
Тогава св. Григорий решил да изпрати Йосиф в Рим при папа Лъв ІІІ с молба за помощ. Но корабът, с който пътувал Йосиф, бил спрян, а самият той – заловен и затворен в тъмница на остров Крит, заедно с много други иконопочитатели. Там Йосиф укрепявал духом колебливите, а някои от тях приели и мъченическа смърт заради светите икони. Цели шест години престоял Йосиф в тъмницата на острова.
Преданието разказва, че св. Николай Чудотворец се явил на Йосиф в тъмницата и му съобщил за смъртта на императора, а след това по чудесен начин го избавил от тъмницата. Йосиф веднага заминал за Цариград, но там с огорчение узнал, че св. Григорий Декаполит не е вече жив. Йосиф построил църква на името на св. Николай, пренесъл в нея тялото на св. Григорий, а наблизо издигнал и манастир, в който скоро се събрали много монаси.
Още когато бил в Солун, Йосиф получил от един благочестив човек частица от светите мощи на апостол Вартоломей. Той пазел тази придобивка като голямо съкровище. Сега той съградил църква в памет на апостол Вартоломей, в която поставил мощите му.
Доживял дълбока старост, преподобни Йосиф насън бил известен от Бога за близката си смърт. Той скоро заболял и спокойно очаквал края на земния си живот. Помолил се, благословил всички, които били при него, и тихо предал душата си на Бога.
