Родена с името Пенелопа в Магедон, днешна Македония, тогава част от Византия, тя била от знатно семейство и имала много учители. Заможните й родители наели възпитатели. Един от тях бил таен християнин, който влияел на младата девица благотворно. Той я възпитавал така, че тя, външно езичница, по душа била станала вече истинска християнка, защото нейните мисли, нейната душевна нагласа, отношенията и към хората били такива, какви трябвало да бъдат у истинските християни.
Според едно от преданията, тя приела свето кръщение от апостол Тимотей, пряк ученик на ап. Павел. След покръстването си, девойката приела християнското име Ирина. Навлизайки все по-дълбоко в християнската вяра, света Ирина започнала да убеждава и своите родители да станат християни. Нейният баща Ликиний отначало благосклонно слушал нейната проповед за вярата.
Когато Пенелопа станала пълнолетна, баща й съобщил, че й е избрал съпруг, за когото да се омъжи. Момичето помолило за време за размисъл и се обърнало към Христос за съвет. Желаейки да посвети живота си на Бога, света Ирина отказала на своите родители да встъпи в брак.
Бащата се разярил и заповядал дъщеря му да бъде прегазена от стадо коне. Но Господ пазел девойката, която се уповавала на Него. Конете, без да и нанесат вреда, се спуснали срещу самия Ликиний, съборили го на земята и тежко го наранили. Когато, по молитвите на своята дъщеря, той бил възвърнат към живот, повярвал в Христа и заедно с него още 3000 души се обърнали към Спасителя.
След това света Ирина започнала смело да проповядва за Христа сред жителите на Македония, заради което много пъти била подхвърляна на унижения, страдания и мъчения. Чрез света Ирина около 10000 хиляди езичници открили пътя към истинската спасителна вяра.
След време в града дошъл нов управител, който като разбрал за Ирина, я извикал при себе си и я подложил на свирепи мъчения.
Вярата и този път запазила девойката, а управникът измислял все нови и нови мъчения. Народът, виждайки несправедливостта, въстанал и прогонил управителя с камъни. Властта поел синът му, който продължил делото на баща си.
В краката на
момичето били забити пирони и така била развеждана из града в огромни мъки.
Когато Господ известил св. Ирина за деня на нейната смърт, тя се отдалечила в
една пещера край град Ефес, чийто вход, по нейна молба, бил затрупан с камъни.
Така пещерата станала нейна гробница. Тогава Ангел Божий се смилил и погубил
мъчителите, а нея освободил. От тогава народът започнал още повече да почита
девойката, а тя разпространявала вярата все по-надалеч.
Паметта на св. Ирина много се почитала в древна Византия. В Цариград били въздигнати няколко великолепни храма, носещи нейното име.
Ирина е много разпространено име на територията на Македония, Гърция и Тракия. Има много красиви храмове в нейна чест във византийски стил. За църквата "Св. мчц. Ирина" (Агия Ирини), построена скоро след смъртта й в тогавашен Константинопол, днес Истанбул, се смята, че е първата византийска православна църква. До 360 г. е била катедрална църква на Вселенската патриаршия, след тази година катедрална църква става "Св. София". Днес църквата е паметник и място за провеждане на концерти, защото има идеална акустика и е блестящ пример за византийската архитектура.
