Никита бил вестгот, живял през 4 в., когато християнската религия се разпространявало бързо по бреговете на Дунав. Тогава вестготите били разделени на две държави. Едната владеел езичникът Атанарих, а другата – християнинът Фритигерн.
Между двамата владетели пламнала голяма война, която завършила с победа за Фритигерн. Това било шанс за християнството, което намерило в лицето на Никита, един от най-прославените мъже сред весготите, своя най-ревностен защитник.
Скоро Атанахир отново дошъл на власт и не пожалил сили да се разправя с боголюбивите вестготи.А свети Никита не се колебаел да разобличава езическите идоли, неговото безбожие и безчовечност.
За тази дързост светецът бил подложен на нечовешки изпитания. Накрая изгорили мъченика на клада, но тялото му останало невредимо. Разяреният Атанахир заповядал да го оставят без погребение.
Тленните останки на Св. Никита тайно прибрал добродетелният християнин Мариан. Отнесъл ги в отечеството си Киликия и ги погребал до своя дом.
След време на това място изградили прекрасен храм, в който положили светите мощи на великомъченик Никита. Посещавали го много хора, които търсили изцеление за страданията си.
Днес Църквата почита още Преподобни Филотей и Св. мъченик Леонид.
