Преподобни Ксенофонт и съпругата му Мария изпратили синовете си Йоан и Аркадий да се учат в Бейрут. По пътя корабокрушение разделило братята. Предан служител разказал на Мария за гибелта на кораба и на синовете й. Но вместо да припадне от разкъсваща майчинска скръб и да избухне в неудържими ридания, вярващата майка повторила с християнски думи старите библейски слова на многострадалния Иов. Тя забранила на слугата да казва комуто и да било за случилото се и зачакала своя мъж, който още не бил се прибрал в къщи.
Когато тя му съобщила за сполетялото ги нещастие, благочестивият и безкрайно предан на Божията воля Ксенофонт не останал по-долу от съпруга си. Двамата се затворили в своята молитвена стая и през цялата нощ променяли сълзите с молитва и спомен за синовете си с надежда за бъдещия живот на своите чисти и праведни рожби. Изморени от силните преживявания, те задрямали и Бог ги утешил с чудно видение на техните деца, че те не са загинали. На сутринта решили да заминат за Йерусалим.
Когато били в околностите на реката Йордан, срещнали прозорливия старец на малкия си син Аркадий. Той устроил общата щастлива среща най-напред между двамата братя монаси, а след това и на синовете с родителите им.
Тази среща станала в храма Гроба Господен. Братята се познали един друг и прегърнати изливали в радостни сълзи горещата си благодарност към Бога за своето необикновено намиране в ангелския образ на монашеския подвиг. Родителите им обаче не могли да познаят синовете си – толкова много били променени от строгия молитвен и постнически живот в своите манастири. Най-сетне в страноприемницата, където били отседнали Ксенофонт и Мария, старецът накарал Аркадий да разкаже пред родителите си своята и на брат си история. Неизказана била радостта, неспирни били общите сълзи от това събиране на цялото благочестиво семейство на Ксенофонт.
Старецът изпълнил молбата на родителите да подстриже и тях в монашество, след което ги наставил в пътя на монашеския живот.
Мария постъпила в женски манастир и достигнала върхове на монашеското съвършенство, като била удостоена с дара на чудотворството. Йоан и Аркадий отишли със стареца си в пустинята, където ги последвал и Ксенофонт, след като раздал цялото си имущество на бедните и освободил всичките си роби.
Ксенофонт също се прославил с дар на пророчество, а цялото семейство било причислено от Църквата в лика на светците заради дивните подвизи на своя отшелнически живот. Бог утешил с чудно видение родителите, че децата им не са загинали.
Йоан, Аркадий и Ксенофонт станали отшелници в пустинята. Семейството било причислено от църквата в лика на светците.
Освен през януари, именият ден на Живко, Живка и производните им се чества и в първия петък след Великден. Денят се нарича Живоприемни петък, Животворни петък или Светъл петък.
