По време на царуването на Валериан, Света Агрипина била подложена на жестоки мъчения заради своята непоколебима вяра и благочестие. Дръзновено и мъжествено светицата ги понесла и се предала на множество рани. Тялото ѝ било пребито с тояги така жестоко, че били счупени костите ѝ, след което я разсъблекли и заключили в окови. Но ангел Господен с невидима ръка я развързал от веригите и я подкрепил, а впоследствие тя, като потъпкала всяко нечестие, в мъки предала Богу своя дух.
Христовите рабини Васа, Павла и Агатоника тайно взели тялото на светата мъченица и го отнесли в Рим. Като преминавали от място на място, след дълго плаване, те стигнали до остров Сицилия, където тайно погребали светото тяло. Когато островът се сподобил да приеме честните мощи на светата мъченица, се избавил от мрачната бесовска злоба и придобил защита от агаряните по молитвите на света Агрипина. Когато агаряните нападнали града, в който се намирала църквата на светата мъченица, те се осмелили да го завоюват. За своята дързост те били предадени на крайна погибел.
Всички болни и прокажени, които идвали с вяра при честния гроб на мъченицата, получавали изцеление на всички недъзи по нейните молитви и с благодатта на Христа, нашия Бог.
Преподобни Йоаникий бил роден в малоазийската област Витиния. Баща му се наричал Миритрикий, а майка му Анастасия. Йоаникий от младини бил възпитан в страх Божи. Още като малко момче, когато бил овчарче, той горял от желание да служи на Бога. Отличавал се между своите връстници с добродетелите си - кротост, смирение, търпение и послушание.
По време на иконобореца император Лъв Хазар (775-780 г.), син на Константин Копроним, Йоаникий бил взет във войската като войник и служил прилежно. Бил страшен за враговете на империята и любим за своите другари заради кротостта и смирението си. Но злият дух завидил на добродетелния му живот и го подмамил и увлякъл в иконоборческа ерес. Йоаникий станал съмишленик на иконоборците, които се обявявали против иконите и преследвали техните почитатели.
Веднъж Йоаникий вървял с войската през планината Олимп. Изведнъж непознат нему монах, назовавайки го по име, започнал да го укорява за това, че се е присъединил към иконоборците. Тогава Йоаникий съзнал своята заблуда, разкаял се от сърце и останалото време от живота си посветил на иконопочитанието и голям защитник на светите икони.
По време на войната между гърци и българи, в която гърците били по-добре въоръжени, те завзели Тракия. Йоаникий проявил изумителна храброст и с това обърнал върху себе си вниманието на самия цар, който наредил да бъде записано името му в специален списък за награждаване. Йоаникий не желаел почести. При завършване на войната той пак минал през планината Олимп, спомнил си за монаха, който го изобличил за иконоборството, пожелал да остане там и постъпил в един от тамошните манастири. Тогава бил на 24 години и помолил преподобния игумен Григорий, мъж благочестив, да го благослови да живее като отшелник уединено.
Игуменът добре познавал лошите замисли на врага, затова го посъветвал да остане известно време в манастира, за да изучи монашеския ред, а след това да излезе в суровата пустиня. Преподобни Йоаникий изпълнил отеческия съвет на игумена, останал в манастира и се предал на монашески подвизи. След това обходил няколко манастири, научил се да чете и пише, а подир това се заселил в пустинно място. Един овчар от съседните села му носел по малко храна. Йоаникий се подвизавал в пещера и пребъдвал в молитва.
За добродетелния му и благочестиво смирен живот, Бог го надарил с чудотворна сила, прозорливост и голяма мъдрост. Много благочестиви хора идвали при св. угодник, за да получат от него съвет и помощ, и всички си отивали доволни и радостни. Преподобни Йоаникий сочел на заблудилите се истинския път, изцерявал болните с името на Христа и извършвал много чудеса. През своя живот тоя свят подвижник обходил много манастири, построил няколко църкви и предсказал прекратяването на иконоборството. Починал около 834 г. на 94 години.
