Светителят Модест, архиепископ Йерусалимски, се родил в Севастия Кападокийска в Мала Азия в християнско семейство и от ранни години почувствувал влечение към строгия монашески живот. Той приел монашески постриг и по-късно бил настоятел на създадената през IV век обител на преподобния Теодосий Велики - основателя на манастирското монашество в Палестина.
В това време (614 г.) персийският цар Хозрой се обединил с юдеите да изтреби християните и предприел опустошително нашествие в Сирия и Палестина. Десетки хиляди християни били убити, храмовете им били разрушени. Йерусалимският патриарх Захарий и много други християни били взети в плен заедно със Светия Кръст Господен.
В това смутно време на Свети Модест било възложено временно да управлява Йерусалимската църква като местоблюдител на патриаршеската катедра. Той грижливо събрал останките на убитите монаси от обителта на Свети Сава Освещени и с почет ги погребал. С помощта на св. александрийски патриарх Йоан Милостиви, той прекратил разрушаването на Йерусалимския храм на Гроба Господен, на Храма във Витлеем и на други християнски светини.
Четиринадесет години по-късно патриарх Захарий се върнал от плена с Господния Кръст. След неговата смърт Свети Модест бил поставен за патриарх на Йерусалим (632 г.).
У нас св. Модест се тачи предимно в Пиринския край, Родопите и Странджа. Според народните вярвания Свети Модест, наравно със Свети Георги, се явява покровител на земеделци и овчари, на едрия впрегатен добитък.
Преданието разказва, че именно той научил хората как да впрягат воловете и да орат нивите. Почитат го и овчарите. Точно в среднощ преди празника се подновява квасът. Месят се нечетен брой обредни погачи от чисто пшеничено брашно. Отгоре се окрасяват с Просфорник – дървен печат с кръст и инициали. На деня се освещават църкви.
Жените раздават погачи за здраве на домашния добитък. Раздава се и варено жито. Онази част от хляба, която е украсена с просфорник, се слага в кърмата на животните.
Който има болно животно, оставя пред иконата на св. Модест метални изображения на заболялото животно.
Свети Модест починал през 634 година на 97 годишна възраст.
Свети Севастиан бил началник на дворцовата стража при императорите Диоклетиан и Максимиан. Царете го обичали за неговата храброст и мъдрост и винаги го държали при себе си, оказвайки му пълно доверие. Но те не знаели, че Севастиан е християнин. Не поради страх от преследвания, Севастиан криел вярата си, но още не било дошло времето открито да изповядва Христа. А дотогава той не пропускал случай да помага на своите едноверци и спокойно очаквал времето, когато Господ ще го призове на свещен подвиг.
време настъпило. Двама братя - Маркелин и Марк - поради християнската им вяра били доведени в Рим при управителя на града, който поискал те да се отрекат от Христа. Младежите били подложени на нечовешки мъки, а близките им денонощно страдали за тях. Това силно разколебало вярата у двамата братя. Тогава Севастиан отишъл при роднините на мъчениците и изнесъл пламенна реч в тяхна защита. Когато свършил, небесна светлина обляла цялото му тяло.
Свидетелка на това чудо била нямата Зоя, която с благословията на Севастиан възвърнала говора си. После още много хора повярвали в Иисус, за когото проповядвали Севастиан, Маркелин и Марко в затвора. Сам управителят Агресий видял силата на Божието слово, и заедно с цялото си семейство приел Светото Кръщение. Единствено злите езичници не се примирили с успехите на християнската вяра. По тяхна воля приятелите на Севастиан – Маркелин, Марко и Зоя намерили мъченическа си смърт. Не след много време същата участ сполетяла и Севастиан. След много тежки изпитания и нечовешки страдания, светият мъж бил убит с тояги на хиподрума в Рим. Това станало през 287 г. Тленните останки на Свети Севастиян намерил християнинът Лукина и ги погребал в една от римските катакомби.
