Преподобни Харитон израснал в град Икония (Мала Азия) през III век. Бил съвременник на едни от най-жестоките гонения срещу християните при императорите Аврелиан и Диоклетиан. Подобно на своята съгражданка света първомъченица Текла, Харитон открито изповядвал вярата си в Христос.
Заради дързостта си бил заловен, подложен на жестоки мъчения и хвърлен в тъмница. Въпреки болката и заплахите, сърцето му остава непреклонно. Когато гоненията утихват, Харитон бил освободен, но вместо да се върне към светския живот, той посветил всеки свой ден на Бога.
Светецът се отправил на поклонение в Йерусалим. По пътя го заловили разбойници, но по чудодеен начин — чрез отровна змия, която изпила виното на похитителите — той се спасил. В пещерата, където е бил държан, Харитон основал прочутата Фаранска лавра — първият от трите големи манастири, които издигнал в Юдейската пустиня.
На преподобни Харитон се приписва и изключително важно историческо наследство: според църковното предание той съставил първия чин на монашеското подстрижение.
Свети пророк Варух живял и творил няколко века преди Христа, във времена на духовен упадък и предверие на Вавилонския плен. Той бил син на Нирия и остава в библейската история като най-близкия ученик, секретар и верен приятел на свети пророк Йеремия.
Варух имал трудната и опасна задача да записва пророчествата на Йеремия, които вещаели гибелта на Юдейското царство заради отстъплението от Бога, и да ги чете публично пред народа и знатните мъже. Заради тази си дейност той споделил преследванията, оковите и страданията на своя учител.
След разрушаването на Йерусалим, Варух придружил Йеремия в Египет. Книгата на пророк Варух, която е част от старозаветния канон, съдържа силни думи на покаяние, молитви за прошка и едно от най-ясно изразените месиански пророчества за идването на Спасителя на земята: „След това Той се яви на земята и живееше между хората“ (Варух 3:38).
