Татяна се отказала от светските радости и се обрекла на целомъдрие и по този начин още повече засияла като достойна за мъченически светец. След смъртта на жестокия император Хелиогабал управлението поел император Александър Север. Императорът не бил убеден последовател на Христовата вяра и в двореца си държал статуи на Христос, Аполон, Авраам и Орфей. Без да гледа на знатното положение на Татяна и на нейния безукорен живот, императорът наредил да бъде заведена в храма на Аполон, за да принесе жертва.
Девойката не само отказала да стори това, но по нейната молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета. След напразните увещания на градоначалника да се отрече от Христа, младата Татяна била многократно подлагана на най-свирепи изтезания, като дори изболи очите й и рязали ивици от тялото й.
След всяко мъчение Бог извършвал чудо със Своята изповедница - тя се явявала на другия ден излекувана. Това привеждало в голямо смущение обърканите мъчители. Уморен от нейната несломимост, безмилостният управител наредил да я предадат на изгладнелите зверове, но пуснатият лъв се заумилквал около светата мъченица и ближел кротко нозете й, без да я нарани по никакъв начин.
Следвайки езическите си предания, мъчителите на Татяна й отрязали косата, вярвайки, че там се крие магьосничеството й. Накрая, около 225 г. н. е., Татяна и баща й били обезглавени.
