По инициатива на този комитет, същата година се организира конгрес на представителите на 16 държави. Форумът препоръчва създаването на национални дружества за оказване на помощ и отправя призив към правителствата да подкрепят тези организации. Конгресът одобрява идеята да бъде признавана за неприкосновена от воюващите страни територията на лазаретите, където са настанени ранени и действа военен санитарен персонал. Предлага се да бъде утвърден общ отличителен знак за закрила на хора и имущество по време на военни конфликти.
През 1864 г. Федералният съвет на Швейцария организира в Женева дипломатическа конференция на пълномощници от 16 страни, която изработва „Женевската конвенция за облекчаване участта на ранените в армиите на бойното поле”, подписана на 22 август и ратифицирана през следващите години от почти всички европейски държави. Тази конвенция поставя крайъгълния камък на съвременното международно хуманитарно право. Тя постановява, че ранените или болните членове на въоръжените сили трябва да бъдат подпомагани и да им се оказват грижи, без каквото и да било неблагоприятно разграничаване и независимо към коя страна принадлежат. Документът утвърждава неутралитета на медицинските действия по време на конфликт, които по своята същност не са израз на подкрепа за нито една от воюващите страни, и регламентира зачитането от воюващите сили на медицинския персонал, територията на заведенията и оборудването им. Решено е те да бъдат обозначавани с отличителна емблема - червен кръст на бял фон.
През 1864 г. Комитетът на петимата се преобразува в „Международен комитет за помощ на ранените военни лица”, а по късно е преименуван в „Международен комитет на Червения кръст” (МКЧК) - име, познато и днес. Тогава той си поставя за задача да насърчава създаването на национални дружества на Червения кръст, да улеснява съвместната им дейност, а по време на война - като неутрален орган да действа за осигуряване на помощ и закрила на жертвите. България е 19-та държава в света, учредила през 1878 г. свое национално червенокръстко дружество, а от 1 март 1884 г. българското правителство формално се присъединява към Женевската конвенция. По време на Сръбско-българската война за пръв път на Балканите се прилага Женевската конвенция, като българското правителство съдейства за размяната на военнопленници и организира превързочни пунктове за ранените, улеснява свободното преминаване на хуманитарна помощ.
Създадената през 1919 г. Лига на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, преименувана по-късно на Международна федерация на Червения кръст и Червения полумесец, обединява националните организации по света. Така те могат да обменят опит и да си помагат взаимно. Днес националните дружества на Червения кръст и Червения полумесец са 186, като хуманната идея отдавна е надскочила границите на Европа и повечето от задачите на движението са придобили мирновременен характер. Насърчаването и развитието на националните дружества, стимулирането и съгласуването на помощите в мирно време и най-вече при бедствия от невоенен характер се обособяват като най-важните и главни задачи на Федерацията. От „грижи за ранените и болни военни лица” вече се е преминало към помощ за затворниците, цивилните ранени, задържаните и депортираните, евакуираните и хората, останали без подслон, към закрила на населението в окупирани територии, бежанците и т.н. Все по-приоритетна става помощта за болни и инвалиди, за стари хора и деца, за жертви на катастрофални земетресения и др.
През 1928 г. Международният комитет, Лигата и Националните дружества се обединяват в Международен Червен кръст. Така се създава международното червенокръстко движение и заедно с него се ражда международното хуманитарно право.
След Освобождението на България от турско робство съгласно клаузите на Берлинския договор от 1878 г. са създадени Княжество България (васално на турския султан) и автономната област Източна Румелия в рамките на империята. И в Княжеството, и в Източна Румелия още през 1878 г. се учредяват първите червенокръстки дружества. През м. май в София е създадено Софийско областно дружество за подпомагане на болни и ранени с председател софийския митрополит Милетий. В него се включват и работят редица видни граждани на София начело с губернатора на областта В. П. Алабин. На 25 октомври е учредено сливенското дружество на Червения кръст под председателството на митрополит Серафим. Уставът му е утвърден от княз Дондуков-Корсаков - главен губернатор на Източна Румелия. Веднага след Съединението на двете български области на 20-ти септември 1885 г. е създадена и Националната организация с председател митрополит Климент.
Тя е утвърдена с официален указ на първия български княз – Александър Батенберг, който взема БЧК под свое покровителство. Организацията е призната и от Международния комитет на Червения кръст в Женева с писмо от 20-ти октомври 1885 г. От учредяването си Българският Червен кръст има 15 председатели - важни фигури в обществения живот на страната: митрополит Милетий, митрополит Серафим, митрополит Климент (Васил Друмев), д-р Пантелей Минчович, д-р Панайот Жечев, д-р Георги Сарафов, Иван Евстатиев Гешов, проф. д-р Стоян Данев, проф. д-р Васил Моллов, проф. д-р Димитър Ораховац, д-р Любен Рачев, д-р Петър Коларов, д-р Кирил Игнатов, проф. д-р Стоян Саев и маг. фарм. Христо Григоров. Традицията короновани особи да покровителстват Червения кръст е запазена по време на династията на царя.
Царица Елеонора – втората съпруга на цар Фердинанд и царица Йоанна – съпруга на цар Борис III играят важна роля в това отношение. Цар Борис III е върховният патрон на Български Червен Кръст през периода 1918 – 1943 г Българският Червен Кръст има значителен принос за формирането и първите стъпки на българската обществена здравна система. Той построява и много болници в София, Плевен, Хасково, Бургас и др. Организацията изгражда и ръководи повече от 40 години болницата “Червен Кръст” – днес едно от най-модерните и авторитетни държавни лечебни заведения. Към болницата през 1900 г. е открито и първото и дълго време единствено в страната училище за милосърдни сестри. По неговия образец и пример по-късно възникват много училища и колежи за медицински сестри.
В своята многогодишна история Българският Червен кръст играе важна роля в организирането и оказването на медицинска помощ по време на войните, които България води за национално обединение. Той провежда многобройни здравни курсове за обучението на самарянки и милосърдни сестри, които полагат грижи за болните и ранените войници и офицери на фронта и в тила. Най-големите изпитания за организацията в мирно време са голямото земетресение през 1928 г. и бежанската вълна от Беломорието и Одринска Тракия, с които българските червенокръстци се справят блестящо и успяват да спасят от глад и мизерия хиляди хора, мобилизирайки своите собствени ресурси и помощта на десетки други чуждестранни червенокръстки организации.
Източник: moreto.net
