Денят съвпада с четиридесетия ден от рождението на Исус Христос, когато Богородица го носи за първи път в Йерусалимския храм. Според Григорианския календар на днешния ден народната традиция отбелязва Петльовден или празника на мъжката рожба.
В българските вярвания деня се нарича също Зимна Богородица, Вълча богородица заради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от три поредни дни (Трифунци), в който вълците бесуват.
Сретение Господне слага край на периода от нечестиви дни, през който новородените и техните майки са уязвими пред злите сили. На днешния ден майките заедно с техните деца трябва да отидат на църква, където да оставят дар за здраве и благополучие.
За празника се омесват големи погачи, като една от тях трябва да се разчупи и да се остави пред икона на Дева Мария със запалена свещ. Питки се раздават и на съседите за здраве на семейството.
Жените, които не са станали майки все още, не трябва да работят, защото според поверията ще раждат деца с белези. Не трябва още да пипат остри предмети, да режат хляб или да шият, за да бъдат здрави бъдещите им наследници.
На някои места в България празнуват този ден като празник на мъжката рожба - наричат го Петльовден. В миналото на този ден майката на мъжко чедо, колела петел, правила кръстен знак на прага на къщата и по челата на момчетата. На трапезата задължително се слагало гозба от варен петел, зелник с булгур и сирене, греяно вино, прясна питка, кравайчета.
На Петльовден не трябва да взимате пари на заем, защото се вярва, че ще имате дългове през цялата година. По първия гост в дома може да се гадае какво ще бъде първото дете на младото семейство. Ако влезе мъж, ще бъде момче, ако влезе жена – момиче.
В народната традиция днешния ден се чества още като Петльовден или празник на мъжката рожба. За неговото възникване съществуват много легенди, като всички са обединени с периода на турско робство, когато българите плащали най-тежкия данък – кръвния.
Веднъж годишно турците взимали най-голямото момче от българска къща и го превръщали в еничарин. За да спаси детето си от тази съдба, една майка успяла да го скрие вечерта преди появата на турците. На сутринта тя заклала един петел и като видели кръвта, османците помислили, че вече са минавали през този дом.
Това се превърнало в традиция и много хора колели петли, за да заблудят поробителите. Прието е на Петльовден да се заколи петел във всеки дом, където има момчета.
