Когато родителите й решили да я задомят, Екатерина им заявила, че ще се омъжи само за онзи, който успее да докаже, че я превъзхожда по мъдрост и красота. Мнозина знатни младежи дръзнали да поискат ръката на благородната и умна Екатерина, но нито един от тях не успял да изпълни изискванията й. Тогава майка й, която тайно изповядвала християнската вяра, посветила и дъщеря си в нея и я завела при един отшелник, който да й даде съвет за живота.
Самотникът казал на девойката, че има само един момък, който е достоен за нея. Поискала Екатерина да разбере и да види знатния младеж, но трябвало да сънува първо и на сън да говори с Богородица. Този млад мъж бил Исус Христос. Когато заспала красавицата, Божията майка я приела, но синът божи не пожелал да я удостои дори с поглед. На сутринта отшелникът й казал защо Исус не иска да я погледне. Причината била, че не била кръстена. След кръщението си Екатерина пак видяла в съня си Исус Христос, който я помолил да му стане невяста и й подарил чуден пръстен. Младата жена обаче с кротост казала на Божия син, че не е достойна за него и ще бъде щастлива, ако може да стане негова рабиня.
Тя става пламенна поддръжница на учението и проповядва христианското вяра, с което си навлича гнева на императора. Девойката била хвърлена в тъмница и подложена на мъчения. Екатерина загива за вярата си едва на 18 години.
На Запад я смятат за покровителка на учащата се младеж, особено по философия. Светата великомъченица почитат дори някои от езичниците, например задбайкалските монголо-буряти.
В народните легенди света Екатерина е останала като красива и умна мома. “…Прочула се Катерина, дор до царя и везиря, че е мома хубавица, хубавица, гиздавица…” – се пее в песните за Катерининден.
Според традициите, на този ден жените месят бяла погача и намазана с мед я раздават цялата – за здраве. Според преданията така ще се избавим от шарка в началото на сезона на тези болести, а Света Екатерина ще ни закриля.
Рано сутринта стопанката на дома, която задължително трябвало да бъде чиста т. е. да не е в месечния си цикъл, трябва да замеси пшеничено тесто с мълчана вода. Броят на питките, които се правели от това тесто е задължително нечетен: 5, 7 или 9 и трябва да са нашарени с вретено. След което се намазват с мед, рачел, петмез и се раздават по къщите.
Особено важен бил този ритуал за младите булки, които имали малки деца. Тогава те трябвало да застанат на кръстопът и да дават на всеки минувач сам да си отчупи от питката, като го подканяли с думите: „Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!“ И за да е завършен ритуалът, човекът трябвало да се прекръсти три пъти и да каже: „Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!“Жената трябва да отговори: „Амин! – Дай, Боже!“
Жените трябвало да броят минувачите, които си отчупвали от питката и да се стремят последният почерпен да бил нечетно число от бройката, за да се пресекат болестите и да не влизат в къщата. След като са извършили правилно всичко, жените вярвали, че света Екатерина ще ги пази и децата няма да се разболяват.
Дали силата на вярата и позитивното мислене наистина са ги предпазвали от болести, дали св. Екатерина е помагала не може да се каже, но факт е, че този тип ритуали са били здраво залегнали в бита на българите. Били са спазвани стриктно и цикълът на живота се е определял от тях.
