Според житието ѝ тя била дъщеря на езически жрец в Антиохия през трети век, възпитана от баща си в идолопоклонничество, но Бог ѝ дал да узнае истината и я призовал при себе си. Марина много желаела да получи свето кръщение, но нямало свещеник нито в града, нито в околностите, който да извърши тайнството.
По това време римското управление жестоко преследвало християните, много от които се криели в пустините и планините. Мнозина пък оставали в градовете и като вземали вид на просяци, стараели се да проповядват и разпространяват словото Божие. От един такъв християнин 12-годишна Марина за пръв път чула за Господ Иисус Христос.
Пръв неин гонител станал баща ѝ, ревностен поклонник на идолите. Въпреки това, тя продължила да изповядва Божието име. Когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, той я намразил и започнал да се отнася с нея много жестоко.
16-годишната девойка срещнала управителя на източните провинции Олимврий и смело му изповядвала вярата си, заради което била подложена на ужасни изтезания.
Молитвите ѝ към Бог да я удостои да мине през водата на кръщението, навели Олимврий на мисълта да я удави. Донесли голяма каца с вода и хвърлили в нея вързаната девойка. Тя започнала да се моли на Господа да ѝ развърже веригите, а водата да бъде желаното от нея свето кръщение и възраждане за вечен живот. Едва свършила молитвата, оковите се разкъсали и неизказана светлина огряла Марина. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. След това била осъдена на смърт.
Според народните вярвания, Света Великомъченица Марина давала съвети за спасение на вярващите от болести и посещавала сънищата на тези, които вярват в нея. Именно заради това в много от църквите и манастирите, носещи нейното име, има вода с лечебни сили.
В българските народни вярвания този ден е известен като Маринден. В Странджа култът към светицата е силен и неслучайно тези места са осеяни с множество малки параклисчета и лековити извори, носещи нейното име. Тук света Марина е смятана за сестра на гръмовержеца свети Илия и на иконите от странджанския край светицата е изобразена с кошница, от която се подават змийски глави. Ако на този ден някой види змия я кълне с думите: „Нека света Марина да те умарини!“
На този ден Жените спазвали редица забрани - те неработели с ножици, конци и въжета,не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята.
На този ден освен имениците празнуват още ковачите, калайджиите и хлебарите. На 17 юли имало обичай да се пали нов жив огън.
