Като се явила веднъж в идолското капище по време на едно езическо тържество, тя чрез молитва строшила идола и по заповед на един от началниците била затворена в тъмница. Предлагали й да се отрече от християнската вяра и след като тя отказала, предали я на страшни изтезания и отново я затворили, като я обрекли на изтощение от глад и жажда.
След известно време управителят заповядал да я отведат в град Ираклия, където отново я подложили на най-ужасни изтезания. Светата девойка всичко понасяла търпеливо, укрепявана от чудесната помощ на Бога.
Тъмничният стражар Лаодикий, свидетел на нейните страдания и на големите личби, проявявани от Господа заради нея, познал истинския Бог и бил посечен с меч като християнин.
Гликерия била хвърлена на зверовете в цирка, но лютите зверове кротко легнали до мъченицата и само се умилквали около нея. Като поблагодарила на Бога за всички Негови милости, девойката молела за смърт и тихо предала душата си Богу. Това станало във втората половина на второто столетие, през време на гонението при император Антонин (138–161 г.).
