След въвеждането на електронна идентификация с мобилен телефон тези услуги ще могат да бъдат заявени онлайн и документите ще се получават онлайн. Това на практика вече няма да са консулски услуги, каза Божанов. Те обаче ще важат само за страните от ЕС на базата на регламент 910 за електронна идентификация и удостоверителни услуги, но в някои по-малки общини в тези страни може да има проблеми, призна Божанов.
Другото облекчение за българите в чужбина ще бъде възможността да си запазват по интернет час за консулствата за случаи, в които е необходимо среща на живо със служителите. Това ще спести много часове на гражданите и ще облекчи работата на най-натоварените ни консулства.
Депутати от комисията попитаха министъра възможно ли е да се създадат регистри за български деца в чужбина, за наши учени в чужбина, дори за наши патенти там. Божанов отговори, че е въпрос на съдържателна преценка какви регистри да има. Но смята, че в някои случаи може просто да става дума за база данни, а в други – да се разшири обхватът на съществуващи регистри. При всички положения обаче ведомството му, което е в процес на изграждане, разработва централизирана система, чрез която лесно да се създават всякакви регистри, без за всеки по отделно да се обявява обществена поръчка и да се харчат милиони левове на данъкоплатеца. Както електронната идентификация, така и централизираната система за регистрите, по думите на Божанов, трябва да бъдат готови до юли.
Втората тема, която постави пред колегите си председателят на комисията за българите зад граница Антоанета Цонева бе за обучението по български език на българите зад граница и на тези, които се връщат в страната. По думите ѝ, след 1990 г. в чужбина са родени 320 000 български деца, а сега в неделни училища български език учат 35 000.
Представители на МОН споделиха пред комисията проблемите на трите типа български училища зад граница – дипломатически, неделни и лекторати по български език за студенти българи и чужденци в 38 вуза по света.
Според просветния зам.-министър Генка Петрова-Ташкова един от основните проблеми са парите за командировъчни и квартири за преподавателите по български език, които идват от България. Те са по остарялата наредба за командировъчните в чужбина, която не е индексирана и не покрива и елементарните минимуми за преживяване и нощувки. Според изчисления на министерството са необходими 4,8 млн. лв. за покриване на този разход.
Другият голям проблем за българите в чужбина е сертифицирането им по български език. Според Боянка Иванова от Асоциацията на българските училища в чужбина, нужна е национална стратегия за езикова интеграция на децата до 16 години при завръщането им в страната. Антоанета Цонева каза пред комисията, че работодателски организации неофициално са споделили с нея желание да подпомагат финансово този процес, защото децата на българи, завръщащи се в родината, срещат сериозни трудности с майчиния си език и с продължаването на образованието си у нас. А в същото време бизнесът страда от недостиг на работна ръка, особено квалифицирана.
Източтик: monitor.bg
