Оказва се, че чубрицата е сред най-древните подправки, позната още на древните римляни, които слагали от нея във всяко ястие. През І в. пр. Хр. древноримският поет Вергилий отглеждал плантации с чубрица и твърдял, че по този начин медът на пчелите, които притежавал, ставал много по-ароматен. Наименованието на растението идва от латински и означава "трева на сатирите". През Античността чубрицата се е смятала дори за афродизиак.
Специалистите твърдят, че използвана като билка, чубрицата има различни ползи за здравето ни. Листата на чубрицата и нейните пресни стебла съдържат много голямо количество химични компоненти, известни с антиоксадантното си действие и са с общооздравителен ефект.
В билката има и много диетични фибри и затова чубрицата намира приложение при народни рецепти, свързани с намаляване на лошия и увеличаване на добрия холестерол. Листата на чубрицата съдържат фенолното масло тимол, което е едно от най-важните есенциални масла и е с доказани антисептични и противогъбични свойства. Карвакролът в чубрицата пречи на размножаването на няколко вредни често срещани бактерии.
Чубрицата е отличен източник и на някои витамини, натрий, желязо, калций, манган, цинк и селен. Позната е като болкоуспокояващо и укрепващо средство. Подправката има отхрачващо действие, употребява се против повръщане, полезна е срещу бъбречни, чернодробни, жлъчни и сърдечни болести.
Българската народна медицина препоръчва чубрица за хора с високо кръвно налягане, виене на свят, сърцебиене, повръщане. Тъй като стимулира дейността на стомаха и червата, с нея се подправят трудно смилаеми храни – боб, леща, грах, меса, зеле, картофи. За чубрицата пророчицата баба Ванга е казвала ”Има чубрица-няма главоболие” и е препоръчвала отвара от билката.
За да я направите залейте 2 супени лъжички суха чубрица с 400 мл вряла вода и ги похлупете да киснат 1 час. Пийте от отварата по една винена чаша преди ядене, 3 пъти на ден. Остава ни да се надяваме, че фръцливата бизнес дама ще прочете това и следващ път няма да се опита да залее келнера с яхнията.