До този момент дарителят, който иска да остане анонимен, е подарил на читалището костюми от 60-те и 70-те години. „По всяко време може да ни изненада с откритие, разказ, позабравени традиции и обичаи, рецепти и подредби за дома“, подчерта библиотекарят.
Българската шевица има няколко основни теми. Това са здравето, плодовитостта в семейството и гоненето на злите духове. Моделите датират още отпреди Бронзовата епоха.
В различните райони в страната шевиците имат разнообразни значения. В Северозападна и Западна България шевицата представлява украса на традиционните костюми. В Източна България тя съчетава и други декоративни средства. В Дупнишко, Самоковско, Габровско и Търновско се използва везане с гергеф (рамка, на която се обтяга тъкан за бродиране, на предварителна рисунка).
Най-често са прилагани кръгови, полегати, цепени и прави бродерии, а най-чести са геометричните, животинските и човешките мотиви.
Бродериите имат голяма символика. Вярва се, че те са пазели човешкото тяло от магии и зли духове. Според хората, ако някой отреже част от бродерията на дадена дреха дава път на злите духове, което прави човека по-уязвим.
На момите било разрешено да бродират само до тяхната сватба. След това имали право да го правят едва, когато дъщерите им навършат 12 години, когато започвали да бродират чеиза си и това била най-висшата форма на изкуство, сътворявано у дома.
Цветът на дрехите също имал значение. Основните са червено, зелено, жълто и бяло. От цветовете най-използвани са белият, червеният и черният цвят, както зеленият, синият, жълтият и кафявият.
Червеният цвят символизира кръвта на майката и новия живот. Пази от уроки и магии. Булката носела червено було (това се правело до 1920г), а новороденото било в червени пелени. Червено е и първото яйце на Великден. Сега разбирам и защо много българи носят червена нишка или гривна в днешно време.
Зеленият цвят бил израз на вечния живот и се свързвал с Дървото на живота – символ на Вселената.
Жълтият пък бил свързван със слънце, огън, светлина, а щом станело дума за отвъдното – с починалите и с онези хора, за които успехът бил предопределен.
Белият цвят означавал чистота, неприкосновеност, младежка непорочност и Божия светлина. До днес, в резултат на българските традиции, булката е в бяло. Бяла вълна носела булката на брачната церемония.
Според древните обичаи злото,в това число болестите, проклятията, уроките и всички зли сили, засягали човека там, където дрехите не го пазели. Облеклата се считали за втора кожа, а бродериите на шевиците не били случайни. Те определяли ограниченията на човека. Редно било жената да носи шевица около лицето си. Мъжете и жените трябвало да носят в долната част на ризата, по ръкавите и чорапите.
Какво символизират определените знаци?
- Дървото на живота - това е тристепенен вертикален символ. Короната символизира Небесата – горният свят, стеблото – Земята, а корените – Отвъдното. Вярвало се е, че славянският Бог на Слънцето слизал от клоните на дървото в даден момент, за да озари човешкия живот и да бележи новото начало. Този мотив може да се види и днес, по тениски и жилетки, в цялата страна.
- Богинята майка -този древен символ изобразява раждаща жена. Той може да бъде открит в различни варианти, но винаги означава плодовитостта на жената, която ражда деца и продължава рода.
- Пречупен кръст- свързва се със славянския култ към Слънцето и огъня и божеството Сварог. Появява се преди хиляди години и носи надежда за плодовитост, късмет, любов и благополучие.
- Катаницата е символът на семейството. Той дава сили, носи хармония и равновесие. Мотивът може да се види на българските килими, одеала и други. Може да се види и под формата на бижута.
Поради географското си разположение и мащаб на страната – високи и ниски земи, равнини и планини - облеклото било твърде различно в различните райони, шевиците, които украсявали и определяли своя собственик – също. Имало е традиция на различни места в България да се използват цветни и геометрични мотиви.
Въпреки петте века под османско иго, макар насилственото завладяване, българите са успели да съхранят непокътнато културното си наследство. Причината са сплотеността на хората по райони, езика, общите традиции в рамките на една империя, но и на българските занаяти. Шевиците, с различните декоративни съчетания, отличавали българите по техните земи, като единна нация в рамките на империята.
