Васил Левски, един от идеолозите на българската национална революция, е роден в подбалканското градче Карлово. Делото на живота му е създаването на Вътрешната революционна организация.
Легендите и историческите данни разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-будните българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че "Нашето дело зависи от нашите собствени усилия".
Проповядва идея за национално освобождение, но и за разбирателство с всички народи, за борбата срещу неправдите. Дълги години и по различни хитроумни начини той успява да се изплъзва на преследващите го турци.
Христо Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер - "Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее".
Левски е заловен в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София, като по пътя му дотам никой не прави опит да го спаси. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от неговото поведение. Обесен на 19 февруари 1873 г.
"Нашата работа зависи от нашите собствени усилия", "Народната работа стои над всичко", "Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва", "Времето е в нас и ние сме във времето", "Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си".
Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия, на Апостола на българската свобода Васил Левски.
