Борис има заслугата, че сам приел християнството и покръстил народа си. Това станало в 865 година. Кръщавали се и велможи, и простолюдие, и граждани, и селяни, и богати, и бедни, четем в житието му.
Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името Михаил.
Но имало петдесет и двама боляри, които се гордеели със своите древни езически родове. Те вдигнали бунт срещу царя и искали да го убият, за да могат да възстановят езичеството.
Бог дал пълна победа на цар Борис над враговете му.
Тази победа още повече повдигнала авторитета му и той с Божията помощ, безпрепятствено покръстил постепенно целия свой народ.
А, когато след смъртта на св. Методий през 885 г., поради завистта и интригите на немското духовенство, било надигнато гонение против учениците му, някои от тях след много страдания избягали към България.
Това били светите Климент, Наум и Ангеларий.
Тримата донесли със себе си от Моравия Свещеното Писание и богослужебните книги, преведени на славянски език, какъвто се говорел тогава и в България. Те просвещавали и проповядвали словото Божие на разбираем език.
През 889 г. Борис-Михайл поставил на престола своя най-голям син Владимир, а сам свалил царската мантия, за да се облече в монашеско расо. Той се поселил в изградения от него манастир "Св. Пантелеймон", за да се подвизава в тиха молитва и в изучаване на славянските книги.
Но Владимир започнал с лошия си пример да развращава народа.
Съюзен с някои боляри, той взел да връща насила поданиците си към езическата вяра. Но Борис-Михайл излязъл срещу сина си, хванал го и заповядал да го ослепят и хвърлят в затвор.
След това св. цар Борис свикал в Преслав поместен събор, на който Владимир бил обявен за свален от престола и на негово място бил възкачен Симеон, най-младият син на Борис. На тоя събор била определена крепостта Преслав за престолен град, официално са били заменени гръцките богослужебни книги със славянобългарски, както и обявен бил народният славянобългарски език за официален в държавата, църквата и училището.
След това свети цар Борис отново се върнал в манастира "Свети Пантелеймон", за да се отдаде пак на пост, молитва, бдение. Той починал на 2 май 907 г.
