Изданието за 2025 г. дава на България оценка от 7,13 т. (от максимум 10 т.), което я нарежда на 56-та позиция в света (от 165 държави) - между Гърция и Тайланд.
Данните за всички държави са за 2023 г. и отразяват възстановяването на икономиките след ограниченията на свободата, наложени заради пандемията през 2020-2022 г. Преди пандемията България за кратко попадна в групата на най-свободните държави, макар и на дъното (около 40-то място), но още през 2020 г. изпадна, а в последното издание на индекса остава далеч от тази група.
Общият резултат е формиран въз основа на 45 индикатора, разделени в пет категории.
За поредна година страната ни получава най-нисък резултат по отношение на правната система и правото на собственост. Това е категорията, в която България изостава спрямо всички останали страни членки на ЕС. С подобен резултат са Албания, Аржентина, Казахстан. Категорията измерва върховенството на правото, независимостта на съда, работата на правоохранителните органи, защитата на правото на собственост.
След пандемията у нас се наблюдава отстъпление и по отношение на размера на правителството. Тук се включват индикатори като дела на преразпределението през бюджета, трансфери и субсидии, размер на държавните активи, данъци. България получава максимална оценка единствено заради плоския данък, а резултатът общо за тази категория е съизмерим с оценките на Монголия и Етиопия.
В категорията "Регулации" оценките са разнопосочни - за сравнително слабото регулиране на кредитния пазар страната ни получава високи резултати, но множеството регулации на пазара на труда (минимална заплата, работно време, ограничения при наемане и освобождаване) и на бизнеса (бюрокрация, безпристрастност на администрацията) дърпат общата оценка силно надолу. В тази категория България се нарежда до Гамбия, Саудитска Арабия и Тайланд.
Стабилността на парите е предопределена от валутния борд, а свободата на международната търговия - от членството на България в ЕС. Именно в тези две категории страната ни получава най-високите си оценки в индекса. Същевременно, в останалите категории, които касаят настоящи политики и изпълнение на реформи, оценките продължават да са ниски, а свободата - ограничена.
Проучването откроява и защо свободата е важна, като доказва преки връзки между степента на икономическа свобода (държавите са разделени на четири равни групи) и редица ключови показатели:
- Държавите с по-висока икономическа свобода имат чувствително по-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението - разликата между най-свободните и най-малко свободните държави е над шест пъти;
- Нивата на бедност са по-ниски в по-свободните държави - разликата в дела на бедните е над 25 пъти;
- Средната продължителност на живота е 17 години по-висока в най-свободните държави в сравнение с най-несвободните;
- Коефициентът на детска смъртност е десет пъти по-висок в най-несвободните държави в сравнение с най-свободните;
- Корупцията в свободните държави е значително по-ниска;
- Хората в свободните държави считат себе си за по-щастливи.
