Като ден на просветата празникът се чества за първи път в Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий" по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.
Денят на св. св. Кирил и Методий се отбелязва от Българската православна църква на 11 май по църковния литургичен календар. Има данни, че на този ден е отдавана почит на светите братя още от 12 век.
В края на 1968 г. Българската православна църква въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар. След това Денят на Кирил и Методий се отбелязва от църквата на 11 май. По установената вече традиция Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, на който също се отдава почит на двама братя, остава на 24 май.
Химнът на Деня на българската просвета и култура - „Върви, народе възродени“, е написан през 1892 година. Автор на текста е Стоян Михайловски, който го публикува за първи път в списание „Мисъл". През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открива стихотворението в учебник и решава да напише музика по него. Стихотворението е преведено на 21 езика.
Братята Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството. През 1980 година са обявени от папа Йоан-Павел Втори за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици.
Техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий продължили делото им. Те получили топъл прием в България от княз Борис през девети век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е създадена в Преславската книжовна школа. Като неин създател се сочи Климент Охридски, а името ѝ е дадено в чест на Константин-Кирил Философ.
Кирил и Методий са почитани и от много други за разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи.
Днес над 250 милиона души по света от 23 държави си служат с кирилицата, като броят на страните, използващи кирилицата, до разпадането на СССР е бил дори по-голям. Този факт подсказва, че България, макар да е люлка на кирилицата и се гордеем, че „и ний сме дали нещо на света и на вси славяни книги да четат“, не е единствената страна, отбелязваща 24 май като официален празник. Сред отбелязващите 24 май страни са Украйна, Беларус, Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Словакия и други.
Списъкът на държавите, в които се празнува 24 май, е дълъг, въпреки че не всички страни, използващи кирилица и почитащи делото на Кирил и Методий, са славянски. Кирилицата се използва от казахстански, монголски, осетски, татарски, таджикски и други народи и дори в някои части на Аляска.
