Историците спорят дали Апостолът е обесен на 18-ти, или 19-ти февруари по нов стил, защото това се случва на 6 февруари 1873 г., време, в което е бил в сила и се е датирало по Юлианския календар. През 1916 г. в България е въведен Григорианският календар. Така датата 6 февруари по стар стил се трансформира в 18 февруари 1873 г. по Григорианския календар.
Когато и да е се е случило, името на Васил Левски ще остане завинаги като символ на безсмъртие и пример за родолюбие в сърцата на българския народ. Мечтата му? Чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание.
Да си спомним какво ни завеща Апостола:
"Дела трябват, а не думи."
"Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот."
"Днешният век е век на свободата."
"Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си."
"Без революция сме загубени во веки веков."
"Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен."
"Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност."
"Бързата работа ялова излиза."
"Дързост и постоянство!"
"За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно."
"Всекиму ще се държи сметка за делата."
"Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв."
"Времето е в нас и ние сме във времето."
"Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре - магаре."
"Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република".
"Трябва да се жертва всичко, па и себе си."
Поклон, Апостоле!
