По-дългата и академична програма за обучение на българските ученици се явява по-скоро пасив за възпитанието и социализацията им и формира по-скоро дефицит на ценности. Продължителното пребиваване в училище ги отделя от естествената семейна среда и ги институционализира, драстично намалява времето за неформално общуване извън училище и вписването им в социалната общност, отбелязват от синдиката и допълват, че в тази практика се открива желание на българските родителите да превърнат основното право на образование за бъдещите граждани в социална услуга по отглеждане и опазване на живота на учениците.

Отбелязва се, че в организацията на учебното време на учениците у нас липсва традиционна зимна ваканция, което ги лишава от среда, в която възпитанието и социализацията биха били много по-полезни и ефективни. Българските ученици като цяло са лишени от един много успешен и работещ европейски опит за изграждането на учениците като личности и граждани - организираните почивки, ученически лагери и летни школи. Административните тежести, наложени на учителите и туроператорските фирми, са труднопреодолима пречка за осъществяване на една добре работеща и доказала се във времето възпитателна политика, изтъкват от синдиката.

Относно приключването на учебната година Синдикат "Образование" често предлага на МОН да има официален край на учебното време за учители, за да може да се осигури време за квалификация и рехабилитация на педагогическите специалисти. Според синдиката месеците юли и август трябва да са извън обхвата на официалното учебно време. Той настоява да бъде прекратена порочната практика МОН и РУО да изискват непланирани справки или информации за този период и да прекъсват по спешност планирания законен годишен отпуск на учителите.

Докладът на ЕК отбелязва, че в 10 страни учебната година започва през август, като най-рано това се случва в Дания и Финландия. В Германия, въпреки че има начало на 1 август, училищата в различните области започват между 6 август и 11 септември. Освен в България, учебната година започва в средата на септември и в Албания, Италия, Португалия, Испания, Люксембург, Турция и Румъния. В Малта лятната ваканция свършва в края на септември.

Броят на учебните дни варира между 156 дни - Албания, и 200 дни - Дания и Италия. В 50% от страните в анализа броят на учебните дни е между 170 и 180, а в 30% от страните е между 180-190 дни. Като цяло броят на учебните дни е еднакъв в основна степен и различен в гимназиална степен.

Освен лятната ваканция образователните системи имат четири основни училищни почивки в Европа: есенна, Коледа и Нова година, зимна /карнавални празници/, пролетна /Великденска/. С изключение на Коледната ваканция останалите почивки се различават по дължина и време. Есенната ваканция е едноседмична в 19 държави, а в други страни тази ваканция варира между 2 дни /Чехия, Исландия и Сърбия/ до 3 седмици /Швейцария/. В 13 държави липсва есенна ваканция. Коледната ваканция почти във всички страни е 2 седмици, но в малко държави, като Полша и Словения, е само една седмица.

Дължината на зимната ваканция, която се различава от Коледната, в 21 страни е една седмица, а във Франция, Полша и Турция е две седмици. В четири държави няма зимна ваканция /Албания, България, Кипър и Гърция/. Пролетната /Великденска/ ваканция трае между една или две седмици в повечето страни, а в останалите - между 4 дни /Финландия и Словакия/ до 3 седмици /Швейцария/. Турция и Черна гора нямат такава ваканция.

В доклада се посочва, че в Европа учебната година завършва обикновено в края на май и втората половина на юли. В средата на юни е времето, когато лятната почивка започва в повечето страни. Продължителността на лятната ваканция варира значително между страните - от 6 седмици в някои държави /Германия, Англия, Шотландия, Лихтенщайн/ до 13 седмици /Албания, Латвия, Португалия и Турция/.

По данни на МОН в България лятната ваканция е 15 седмици за основното образование.