Според проф. Златанов, това е вторият подобен проект на WWF България, който е поставил три дилеми - въпрос относно опазването и дърводобива, кои гори да бъдат опазени и каква горска площ да бъде съхранена.
В момента дърводобивът у нас е дори по-висок отколкото през 60-те години, когато страната ни е плащала репарации на други държави, основно на Гърция, и са били изсечени най-много букови гори.
По думи на проф. Златанов, България се намира съвсем близо до образуване на безлесни територии и в тези условия няма как да има драстично увеличаване на възможностите за ползване на горите у нас. Очакваното в близко бъдеще увеличение на температурите и намаляването на валежите също не е предпоставка за увеличен дърводобив., което налага в страната ни да бъдат защитени около 10% от горите.
Относно извършеното картиране, професорът посочва, че проучванията са били извършени изцяло в общини с над 100-годишни гори. По данни от 2018 г. общинските гори у нас са 523 000 хка, като общата площ на естествените общински гори е 413 000 хка, което е повече от общата площ на естествените гори за държавата. Средно площите са най-често до 200 хка за община. Изключение прави община Тетевен, където те надхвърлят 500 хка.
При проучването е установено и че преобладават буковите масиви, които са вододайните гори. Най-много са горите над 120-140 години.
По отношение на значението на горите за българите инж. Нели Дончева - експерт в практика "Гори" към WWF, цитира проучване на "Алфа Рисърч" от 2014 г., според което 66% от сънародниците ни са ги посочили като най-важния природен ресурс. От друго проучване на социологическата агенция от 2016 г. става ясно, че за 76% от българите изсичането на горите е най-сериозният проблем пред българската природа.
Поради тази причина от природозащитническата организация отправят апел към общинските власти да предприемат конкретни мерки и действия за опазване на старите общински гори.
Източник: news.bg
