За по-малко от 4 часа в събота в "Арена Ботевград" бяха събрани десетки
чували със стоки от първа необходимост за обзавеждането на къщите -
одеяла, завивки, чаршафи, домакинска посуда, електроуреди, хранителни
продукти, детски книги и играчки. Още в неделя сутрин всички дарения
бяха закарани в монтанското село Якимово, където се помещават голяма
част от къщите на отец Иван. Те са повече от 70 на брой и приютяват над
240 бездомни и сираци, сред които над 100 са деца. Живеещите там бяха
радостни да посрещнат баскетболистите на Балкан и техните родители, като
заедно разтовариха събраните дарения.
Отец Иван сподели, че се
занимава с тази кауза повече от 30 години, а оттогава до днес е
помогнал на повече от 900 нуждаещи се с топла храна, дрехи и подслон.
“Човек трябва да се труди от малък. Безплатен обяд няма. Трябва сами да
си го изкарате и няма срамна работа.“, каза пред нашите състезатели отец
Иван, който учи всички в домовете, че трябва да работят и учат от
малки, да се грижат един за друг, защото нищо не идва даром в живота.
Това беше и посланието му към баскетболистите на Балкан.
Децата в приюта посещават местното училище, а по-големите учат в Софийската духовна семинария. В приюта в Нови хан основните грижи за тях полага неговият син отец Григорий. Има и много бебета, за които се грижат жените в приюта. Стремежът на отец Иван е да осигури на хората в Якимово не просто временен подслон, а истински домове, както и да ги обучи сами да се грижат за препитанието си като обработват наличната земеделска земя и се грижат за десетки животни, които отглеждат в селото.
Сред фирмите, които помогнаха за осъществяването на благотворителната кампания, бяха APS, Gesik, Империал Керамик, Имперал, Искър 2000, както и мебелна фирма Сигнум 79, която осигури транспорта за превозването на даренията до село Якимово. Всеки дарител получи сертификат за благородство от организаторите, а ние се надяваме такива хуманни каузи да ни обединяват по-често, защото милосърдието е призвание на всеки! Трябва само да отключим сърцата си за доброто в нас, защото всяка протегната ръка може да осмисли живота на някой друг.
Източник: balkanec.bg
