На въпроса „Какво го мотивира да напише книгата?” бившият министър отговори така:
„ Хората от моето поколение, бяхме объркано поколение на стика между две системи, някакво междинно поколение, което обаче има своите заслуги. Бяхме босоного поколение с цървули и шушони. Ние бяхме недохранено поколение и насъщният ни беше церевичният хляб и картофите. Преживяхме бомбардировките, бяхме първите пионерчета… Бих искал нашите наследници да не ни съдят за това, което не сме направили, за това което не сме довършили. По-скоро ми се иска да запомнят вярата, мечтите ни, които бяха съзвучни с пулса на времето, с ритъма на епохата”.
Големият руски поет Евгени Евтушенко в края на живота си е казал така: ”Ние сами изграждахме своето бъдеще, отказвайки се от най-необходимото, мъчейки се, но го изграждахме сами и аз съм горд, че не съм наблюдател, а участник в тази героична борба на моя народ”. Впечатлиха ме тези думи и ме провокираха да пиша книгата- каза Трендафилов и допълни: " За близо 30 години, у нас се създаде армия от писачи, които пренаписват историята, изопачават я, зачеркват я. Тези хора изпълняват нечии поръчки и за мен те са безродници. Написах книгата, защото не смятам, че ние, нашето поколение, сме били мачкани от партийни скрупули. Ние работихме, за да изграждаме собствения си живот и вярвахме, че го изграждаме, виждахме, че го правим. Написах книга за истината на живота на моето поколение, която трябва да познават наследниците ни такава, каквато е била.”
