Много близки на външен вид са маточината и ментата. Неопитните берачи могат да бъдат заблудени и по свежия аромат, подобен на лимон.
Беладоната, макар и да се използва във фитолечението, е силно отровна. Тя се нарича още лудо биле и при предозиране води до главоболие, замаяност, зачервяване на лицето, температура, ускорен пулс и дори гърчове. Достатъчни са само няколко от плодчетата й, за да се стигне до отравяне. Тези й действия са в резултат на съдържащият се в нея атропин. Срещу него има антидот, но това не означава, че беладоната може да се прилага пришо самолечение. Препоръчва се тя да се ползва само по лекарско предписание и дозировки, назначени от фито-фармацевти.
Макар и при тези растения грешката да не е фатална, тъй като и едните, и другите имат лечебни свойства, редица други могат да доведат до тежки интоксикации с фатален край или тежки алергични реакции.
Жълтият кантарион независимо, че прилаган перорално е полезен, подсилва имунната система и е добро средство при настинки, може да навреди пред лятото особено на хората със светла кожа, при които количеството на меланина е по-малко. В състава му е има пигмент, който при прием на отвара или тинктура от билката чрез кръвта достига до участъци в кожата, където под действието на слънчевата светлина води до раздразнение, сърбеж и дори разраняване.
Отравянето с мак може да предизвика парализа на дихателния център в различна степен, според приетата доза. Това растение предизвиква отслабване на рефлексите. То удря и централната нервна система, като води до сънливост, главозамайване, а в някои случа и до загубване на съзнанието.
Бъзът, популярен в Северозападна България още като бъзовина също може да предизвика повръщане, ако плодовете му не са узрели.
Вълчото биле, на латински аконит, пък се характеризира с това, че разликата между терапевтичната и токсичната доза е много малка. Основните симптоми следствие на отравянето са гадене, повръщане, коремен дискомфорт, диария, колики, мускулни потрепвания, ускорена сърдечна дейност, а при допир с кожата се получава загуба на чувствителност на нервните окончания.
Всеизвестно е, че жен шенът подсилва половата мощ на мъжете. При честа употреба той може да предизвика диария, нервно напрежение и повишаване на кръвното налягане.
Затова избягвайте да събирате лековитите билки, освен ако не ги познавате достатъчно добре. А като по-добър вариант бихме Ви препоръчали да ги посадите и отгледате в домашни условия, тъй като те не се нуждаят от много място или специални грижи, съветват опитните билкари.
Дори да познаваме билките е необходимо да спазваме няколко основни правила.
Всяка една от тях има определен период, в който е най-целебна и тогава трябва да се запасяваме с нея. Справка за всяка може да се направи в книгите за билки.
Ако събирате дървесна кора, това става през пролетта, когато е млада. Листата, цветовете и цялата надземна част на растението се берат по време на цъфтежа или до няколко дни след това. Плодовете и семената трябва да се изчакат да достигнат зрялост. Все пак има изключения, например шипките е добре да се берат няколко дни предварително, защото така запазват най-добре формата и полезните си вещества. Корените се изкопават през есента или най-ранна пролет, когато се намират в период на покой. Независимо обаче за каква част от растението става дума, времето трябва да е сухо и слънчево, защото влагата запарва набраните билки и влошава качеството им.
Когато се отправяме за билки трябва да мислим не само за собствените си нужди, но и съхранението на това богатство. Отделните части трябва да берем, без да унищожаваме цялото растение, като внимателно вземаме само това, което ни е нужно и в количеството, което ни е нужно. Останалото е лакомия и безотговорно отношение към природата.
Цветовете трябва да откъсваме цели, при някои билки, като лайката
например, и с част от стъблото. Те са най-нежната част на растението,
затова трябва да внимаваме да не се смачкат или запарят, докато се
приберем у дома. Корите е най-добре да се вземат от млади 2-3 годишни
дървета, като се белят от горе на долу.
Източник: monitor.bg
