Изделията на Николай Йовков се характеризират с голямо разнообразие от стилове и форми, като през последните години се ориентира в изработването на Търновска сграфито керамика. Този тип керамика е характерна за Второто Българско царство 12-14 в. И е била предназначена за дворовете на болярските родове, където майсторите и са били крепостни жители, поради този факт търновската керамика остава слабо разпространена, а занаята се губи през времената на робство.
От червена глина се точи съд, който се оставя да стегне, но не прекалено за дълго. Източеният съд се потапя в разредена бяла глина, която се нарича ангоба. Потопеният съд се вади от ангобата почти веднага и отново се оставя да стегне. Тук е уловката - не бива ангобата да изсъхва прекалено много или да е прекалено влажна, точно поради тази причина майстора има около 15 минути, за да из гравира съда, т.е. с специален уред отстранява ненужната ангоба за да се получи желаната рисунка. След като съдът изсъхне, за което са нужни няколко дни, се изпича при висока температура в пещ. След изпичането, върху съда се нанасят комански камък (за жълто) и меден окис (за зелено), при нанасятето те са безцветни, следва потапяне в прозрачна глазура. Отново се поставя в пещта, където окисите се оцветяват в жълто и зелено.
Търновската керамика се отличава от останалите сграфито школи в Европа с по-богати те си геометрични орнаменти, флорални мотиви и животни, най-често орли, лъвове и риби. Фини ажури и апликации с животни. И характерните за нея жълтозелена гама. Тя е едно от множеството свидетелства за величието и разкоша на българското средновековие
Едни от известните му фигури са „шейтанките“, известни още като дяволските стомни, чинии, кани за вино, чаши, звънчета, оцветени в топли цветове – жълто, кафяво, зелено.
Ралица Йовкова работи върху модерни стилове керамика. Изработва чаши за мляко, кафе, захарници, вази. Колоритът е монохромен – черно и бяло.
Керамичните съдове смайват с красотата на формите и багрите си, впечатляват ценителите на изкуството.
Изложбата на троянска керамика гостува в Берковица за дванадесети път и всички жители и гости на града могат да я посетят до края на септември в Етнографския музей.
