Според народните поверия, Свети Атанасий е покровител на зимата, снега и студа. Вярвало се, че зимният св. Атанас си "съблича кожуха", за да дойде лятото, а летният св. Атанас го облича, за да дойде зимата. Неслучайно е измислена поговорката: "Атанас гялди и яз гилди".Смята се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“ Затова и празникът е известен като „Среди зима“.
И двамата светци са родени в Древен Египет. Свети Атанасий е духовен наследник на свети Антоний. Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс).
На Атанасовден в Тракия се коли черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз, и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
Св. Атанасий се родил в бедно християнско семейство, за разлика от св. Антоний. Още от малък се увличал по християнските идеи. Това направило впечатление на Александрийския архиепископ Александър. След като завършил своето образование, св. Атанасий бил назначен за секретар на архиепископа на Александрия.
Няколко години по-късно през 319 г., младият Атанасий бил произведен в свещенически сан „дякон“. Той е един от участниците в Първия вселенски събор, състоял се в малоазийския град Никея през 325 г.
Една година след това историческо събитие св. Атанасий бил назначен за архиепископ на град Александрия. Вече като архиепископ, той се противопоставил на Арий и неговото учение. Самите противници на официалната ортодоксална църква, чийто представител е св. Атанасий, свикват църковен събор в град Трир. Участниците в него и техните решения се противопоставят на официалната християнска догма.
В лицето на архиепископ Атанасий те видели един върл противник и започнали да плетат интриги по негов адрес. Това оказало влияние върху благоразположението на императора. Той от своя страна на няколко пъти го изпращал на заточение.
В годините, в които прочутият свещеник бил в изгнание, той се отдал не само на евангелска проповед, но и на житиеписание. Написал житие, посветено на неговия духовен предшественик св. Антоний. След поредното си завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18.І.376 г. на 76-годишна възраст.
Според народното поверие двамата светци - Антоний и Атанасий били братя. Но на някои места се среща и вариант майстор-калфа.
