Сега Филип Мецгер и колегите му от Университета на Централна Флорида предлагат този подход да се преосмисли. Те смятат, че твърдението за гравитационното господство на планетата в областта на нейната орбита се основава повече на астрологията и фолклора, отколкото на научната систематика.
Изследователите са изследвали научната литература за последните 400 години и са открили, че като се започне от Галилей, който се интересувал от планини на Луната, за планета е смятано геоложки активно тяло в Космоса. Според учените тази идея започва да се променя преди около 200 години, когато публикуването на астрологични алманаси станало популярно. Това променило възгледите за същността на планетите.
„Планетите вече не се считали за такива на базата на това, че имат сложна структура, проявяват геоложка активност и могат да бъдат място за раждане на живот и цивилизация. Вместо това те се разбирали като нещо просто, което следва определени идеализирани пътища около Слънцето“, пишат авторите. Освен това, въз основа на астрологичните представи броят на планетите трябва да бъде сравнително малък. Именно затова според Мецгер и колегите му астрономите са разработили такова определение, под което попадат само 8 тела в Слънчевата система. Ключова за определяне на същността на небесното тяло трябва да бъде неговата структура. „Да приемем, че говорим за бозайници. Те остават бозайници, независимо дали живеят на сушата, или в морето. Не става въпрос за тяхното местоположение, а за вътрешните характеристики, които ги правят това, което са", отбелязва Мецгер.
Според предложението на астрономите не само Плутон, но и геоложки активните спътници на планетите гиганти, като например Титан и Енцелад, трябва да се разбират като планети. Разработването на правилна класификация е особено важно в светлината на факта, че новите телескопи, като "Джеймс Уеб", ще позволят откриването на огромен брой нови планети извън Слънчевата система.
Източник: actualno.com
