- С какво Ви привлече образът на частния детектив?
- Ами, привлече ме, аз много харесвам Питър Шафър, образът е смешен. Това е нещо средно между комисар Коломбо, имаше такъв един на времето, и мистър Бийн.
- В едно свое изказване споделяте, че сте се опитали да компилирате няколко емблематични образа на детективи - от инспектор Дюдю, до мистър Бийн. Само заради комичния характер на пиесата ли го направихте, или смятате, че има доста смях в това да бъдеш "око под наем"?
- (смее се) Даа, и инспектор Дюдю, и Монк.
- "Преобличането" или "намятането на чужда дреха" е познат и често използван художествен похват. Смятате ли, че само свалянето на чуждата дреха, може да върне самоличността ни?
- Смятам, че всички ние си слагаме чужди дрехи и маски преди да излезем навън и представяме пред хората собствената си представа какви бихме искали да изглеждаме в техните очи. Много малко са хората, които смеят да се покажат такива, каквито са. И ако го направят, обикновено ги затварят в лудницата.
- Възможно ли е човек да изгуби собствената си идентичност докато проследява и се "вмъква" в живота на другите?
- (смее се) Ако е лабилен и склонен към шизофрения, вероятно да. Но в тази професия, ако се вземеш насериозно, си заникъде, според мен.
- В кой момент "човекът око" "проглежда" и се взира в себе си, в собственото си "Аз"?
- Може би на някаква средна възраст, на някакъв кръстопът в живота си. В пиесата е описано много хубаво в един монолог на моя герой, който се намира точно в този момент.
- Дали е възможна такава развръзка в реална ситуация?
- А, да, по-скоро обратното е невъзможно. Според мен не може да се напише сценарий за филм или пиеса, която да бъде като в съвсем истинския живот. Животът е прекалено сложен, за да бъде изигран пред камера или на сцената. Изключително трудно е да се покаже или изиграе на сцената. Пред камерата може да се покаже само едно парченце живот.
- Има ли печеливши и губещи в едно такова преследване и кои са те?
- Винаги има печеливши и губещи. Те обикновено си сменят местата периодично. Това е, аз не съм го измислил, един постоянен кръговрат. Както казват индианците - спирала. Така че, днес си горе, утре си долу. Днес печелиш, утре губиш. Това се повтаря постоянно.
Пред MediaNews станалият известен от телевизионния сериал "Стъклен дом" Стефан Иванов, допълни, че да играеш с добър актьор е не само лесно, но и ангажиращо. Тогава даваш всичко от себе си. Още повече, че по този начин младите актьори стават разпознаваеми, а турнетата из страната дават възможност на хората да усетят прекия контакт с актьорите и посланията на пиесата.
