Свети Антоний се родил през 251 г. в Среден Египет (римската провинция Египет), в семейство на заможни и благочестиви родители християни, принадлежащи към местното население (копти). Той осиротял на 20-годишна възраст, като родителите му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра.
Но Антоний имал вродена склонност към духовен живот и помнел думите на Иисус Христос към богатия момък: "Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси, тогава дойди и върви след Мене". Затова раздал имуществото си на бедните и с остатъка от парите поверил сестра си на един девически дом, след което започнал подвижнически живот.
В житието му е написано, че прекарал 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. Преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си участва в диспут с представители на арианството, проведен в град Александрия, Египет. Успехът му в спора с тях е наречен „тържество на християнството“.
В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, заради вярването, че ако се убодат, раната няма да зарасне лесно. В деня на светеца не се варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".
Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
В българския фолклор свети Антоний и свети Атанас/Атанасий Велики са тясно свързани - Антоновден и Атанасовден са един след друг (17 и 18 януари). Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.
