Той е израснал в бедност и е отдал живота си на лекарската професия, а след като навършил 80 г., започнал да играе на борсата и така спечелил огромно богатство, разказва пред "168 часа" племенницата му Ирене Георгиеф, която също живее в Щатите.
По думите й Андрей Георгиев работел от 7 часа сутринта почти до полунощ, за да помага на пациентите си. Често се случвало да ходи при болни и посред нощ. Докторът не се колебаел да стане при първия зов за помощ.
Освен че имал свой кабинет вкъщи, той посещавал болни в главната болница на Уилмингтън и в католическата "Св. Франциск". Грижил се е за поне две поколения от едно и също семейство, а в някои фамилии дори за три.
Починал в същата къща, която купил през 1962 г. и в която бил и лекарският му кабинет.
Андрей Георгиев е роден през 1921 г. в София, но през 30-те години баща му Асен Георгиев става кмет на с. Медковец. Така Андрей е трябвало да учи в по-големия град Лом.
После е изкарал и пълен курс на обучение в Медицинската академия в София. По време на Втората световна война постъпва на служба в армията. През 1946 г. заминава за Чехословакия на специализация.
"Баба ми и баща ми са делeли от залъка си, за да може да му изпращат пари, докато учел в Прага. Даже баща ми е разказвал, че е носил сандали с чорапи през зимата, всичко е отивало при чичо ми", връща спомените Ирене Георгиеф.
След Чехословакия следва престой във Франция, а през 1952 г. окончателно емигрира в САЩ.
Зад Океана Андрей Георгиев имал няколко романтични връзки, но никога не се е женил. Няма и собствени деца.
Първоначално се установил в щата Орегон и започнал лекарска практика. Преместил се в Сан Франциско, но усещал, че това не е неговият град. Търсел къде ще се чувства най-добре и така открил Уилмингтън, щата Делауеър. В католическата болница "Св. Франциск" му предложили постоянна позиция, затова напуснал Сан Франциско през 1959 г.
3 г. по-късно започнал и частна практика като джипи. Тъй като бил ерген, единственото му семейство бил брат му, за чието изтегляне в САЩ правел всичко възможно. Накрая успял да доведе семейството на Славян Георгиев зад океана през 1968 г. Двамата братя не се били виждали от 1946 г.
Като хоби докторът насаждал всяка година в двора си домати и краставици и много се радвал, когато разсадът върже добре. А брат му отглеждал грозде.
"Чичо ми много се гордееше с реколтата си и често раздаваше зеленчуци на съседите си и на дългогодишните си пациенти", разказа Ирене Георгиеф.
След като навършил 80 г., започнал да играе на борсата и така натрупал богатството си, разказа още Ирене Георгиеф. Търгувал по т.нар. day trading (акциите се купуват сутринта и се продават до края на деня в подходящ момент - бел. ред.). Именно този профил на трейдъри е най-стресов според запознати заради необходимостта да цепят секундата при покупко-продажба.
Най-често с това се занимават млади хора, а д-р Георгиев е поставил рекорд за начинаещ. Играл на борсата повече от 15 г. Въпреки че не притежавал собствен компютър, следял ежедневно котировките във в. "Уол стрийт джърнъл", за който бил абониран, и финансовите тв канали.
"Проучваше пазара и решаваше какво да купи и продаде. Притежаваше много детайлизирани справки и така преценяваше ходовете си на фондовата борса.
Давал ми е съвети какво да правя, за да спечеля и аз, но никога не съм се опитала да последвам примера му. Чичо ми успя, защото наистина обичаше парите", допълва племенницата му.
Въпреки това докторът не харчел безразсъдно. Имал слабост към луксозните коли и марковите дрехи, но това били най-скъпите му покупки. Не давал доларите си за други екстри за себе си или за близките си. Живеел в къща, която плачела за ремонт, но щедрият към ученолюбивите българчета от Лом лекар не искал да я подобри.
Андрей Георгиев ходел изключително рядко на почивка, предпочитал да си седи вкъщи и да следи котировките на борсата.
"Не знам дали е започнал да играе на борсата с намерението да използва спечелените пари за благотворителност, но на стари години му дойде идеята за финансова подкрепа на различни каузи и вероятно тогава е започнал да мисли за завещание", допълва Ирене Георгиеф.
Според нея чичо й изобщо не бил сантиментален човек. Дълбоко вярвал, че САЩ е единствената страна, която предоставя идеални възможности на всеки, който е достатъчно умен да рискува.
